Тотален контрол

Тя кимна. Все още изглеждаше ужасно. Сойър изчака малко, докато събере мислите си, и зададе няколко безобидни въпроса за работата на Джейсън в „Трайтън Глоубъл“. Тя отговори спокойно и с видимо облекчение, макар и да бе озадачена. Сойър огледа обстановката и попита:

— Някакви финансови проблеми?

— За какво е всичко това? — на свой ред запита тя. Бе възвърнала самообладанието си. Спомни си думите на Джейсън, че ще й осигури всичко, което поиска.

— Налага се — отговори Сойър веднага, без никакво колебание и се вгледа в очите й. Сидни имаше чувството, че погледът му прогаря външната й обвивка, че чете мислите й и достига до съмненията, заровени някъде там, вътре. Даде си сметка, че трябва да е много внимателна.

— Разговаряме с всички близки на жертвите. Ако самолетът е свален заради някой на борда, трябва да разберем какви са били причините.

— Да — кимна Сидни. — Ще ви отговоря. Финансово бяхме по-добре от когато и да било преди.

— Сидни, ти си адвокат на „Трайтън“, нали?

— Да. Те са ми клиенти както още петдесетина други. Какво от това?

Сойър смени тактиката.

— Джейсън Арчър си е взел няколко дни отпуск, знаеш, нали?

— Аз съм му жена.

— Добре, в такъв случай може би ще успееш да ни обясниш защо е бил в самолета за Лос Анджелис? — Едва не я попита защо й е казал, че ще се качи на самолета, но за щастие не го направи.

Тонът на Сидни стана делови.

— Предполагам, че вече сте говорили с някого от „Трайтън“. Може би сте говорили и с Хенри Уортън. Джейсън ми каза, че заминава по работа на „Трайтън“. Сутринта, преди да замине, му припомних, че същия ден трябва да замина за Ню Йорк, за да се срещна с хората от „Трайтън“. Тогава Джейсън ми каза, че заминава за Лос Анджелис, защото му предлагали нова работа. Не искаше никой от „Трайтън“ да разбере, че ще пътува, и му обещах да си мълча. Знам, че не е много честна постъпка, но го направих.

— Само че не е имало никаква нова работа.

— Така е. — Сидни се отпусна назад.

— Като негова съпруга, имаш ли някаква представа защо всъщност е отивал в Лос Анджелис? Някакви подозрения?

Тя поклати глава.

— Значи това е всичко? Само толкова? И си сигурна, че няма нищо общо с „Трайтън“?

— Джейсън не говореше с мен за работата си.

— Защо? — Сойър копнееше за чаша кафе. Тялото му започваше да го предава след бодърстването при Харди.

— Моята фирма защитава интересите на няколко други компании, за които може да се каже, че са конкуренти на „Трайтън“. Все пак всички те, включително и „Трайтън“, са се отказали от претенции към нас, защото винаги когато е необходимо, издигаме „китайски стени“…

— Моля? — обади се Рей Джаксън. — „Китайски стени“ ли?

Сидни го погледна.

— Това означава прекратяване на всякакви контакти между адвокати от фирмата, които защитават интересите на конкуриращи се компании, дори безобидните разговори в коридора. Забранява се всякакъв достъп до информацията. Съответните данни могат да се използват само със специална парола, известна единствено на този, който ръководи работата по дадена сделка. Освен това поддържаме прецизна информация за условията по време на преговорите, защото сделките се променят бързо, а ние не искаме клиентите ни да изпадат в неочаквани ситуации. Човешката памет е слаба. Компютърната е доста по-добра. Теорията е, че една юридическа фирма може да се раздели на изолирани помежду си части, ако се наложи, за да се избегнат проблеми от този род. Затова използваме фразата „китайска стена“.

Сойър се приведе напред.

— А кои други фирми от тези, чиито интереси защитавате, са конкуренти на „Трайтън“?

Сидни се замисли за момент. Веднага й дойде наум едно име, но не знаеше дали трябва да го съобщи. Ако го направеше, разговорът би могъл да приключи.

— Групировката „Ар Ти Джи“.

Сойър и Джаксън се спогледаха.

— Кой от вашата фирма се занимава с „Ар Ти Джи“? — попита Сойър.

— Филип Голдман — отвърна Сидни.

Сойър беше сигурен, че долови особен блясък в очите й.

Студът бе започнал да прониква през скъпите ръкавици на Пол Брофи, който все още беше пред къщата.

— Не, нямам представа какво става — каза той по телефона. По линията долетя водопад от укори заради декларираното неведение и Брофи се видя принуден да отдалечи слушалката от ухото си. — Чакай малко, Филип. Това е ФБР. Въоръжени са, нали? Самият ти не очакваше подобно нещо, как бих могъл да го предвидя аз?

Възхищението от интелектуалното му превъзходство явно успокои Филип Голдман, защото Брофи отново залепи телефона за ухото си.

— Да, сигурен съм, че беше той. Познах гласа му, а освен това тя няколко пъти се обърна към него по име. Записах всичко. Брилянтен ход, не мислиш ли? Какво? Да, разбира се, че смятам да стоя тук колкото може повече. Добре, ще ти се обадя пак след няколко часа.

Брофи остави телефона, разтри премръзналите си пръсти и влезе в къщата.

Сойър наблюдаваше Сидни Арчър внимателно. Тя нервно стискаше ръце. Чудеше се дали да пусне бомбата — да й каже, че Джейсън Арчър със сигурност не е погребан в кратера във Вирджиния. След дълга вътрешна борба разумът победи чувствата. Той стана и подаде ръка.