Тримата мускетари

В това време Портос се беше приближил, поздрави с ръка Атос, после се обърна към д’Артанян и се спря крайно учуден.

Да споменем между другото, че той беше сменил портупея си и оставил мантията.

— А! — каза той. — Какво е това?

— С този господин ще се бия — каза Атос, като посочи д’Артанян, и отвърна на поздрава му със същото движение.

— И аз ще се бия с него — каза Портос.

— Само че в един часа — добави д’Артанян.

— Аз също ще се бия с господина — заяви Арамис, когато и той стигна на определеното място.

— Само че в два часа — отвърна д’Артанян със същото спокойствие.

— Всъщност ти защо се биеш, Атос? — запита Арамис.

— Право да ти кажа, не зная точно защо — удари ме силно в рамото. А ти, Портос?

— Аз ли? Аз се бия, защото се бия — отговори Портос, като се изчерви.

Атос, който забелязваше всичко, видя, че лека усмивка се плъзна по устните на гасконеца.

— Имахме малък спор върху облеклото — каза младежът.

— А ти, Арамис? — запита Атос.

— Аз се бия зради богословието — отвърна Арамис, като направи знак на д’Артанян, че го моли да пази в тайна причината за дуела.

Атос видя, че д’Артанян отново се усмихна.

— Наистина ли? — запита Атос.

— Да, не сме съгласни по един въпрос от свети Августин — отвърна гасконецът.

— Той безспорно е умен човек — прошепна Атос.

— А сега, господа, понеже се събрахте — каза д’Артанян, — позволете ми да ви поднеса своите извинения.

При думата извинения челото на Атос се помрачи. По устните на Портос заигра високомерна усмивка, а Арамис поклати отрицателно глава.

— Не ме разбирате, господа — каза д’Артанян и дигна глава, по която в този миг играеше слънчев лъч и осветяваше тънките и смели черти на лицето му, — искам извинение, в случай че не мога да платя дълга си и към тримата, тъй като господин Атос има право да ме убие пръв, а това намалява до голяма степен задължението ми към вас, господин Портос, и почти не ми дава възможност да се издължа на вас, господин Арамис. А сега, господа, повтарям ви, извинете ме, но само за това и — пазете се!

При тези думи д’Артанян изтегли шпагата си с най-смелото движение, което може да съществува.

Кръвта беше нахлула в главата на д’Артанян и в този миг той бе изтеглил шпагата си срещу всички мускетари в кралството, както направи това срещу Атос, Портос и Арамис.

Беше дванадесет и четвърт. Слънцето, спряло на зенита, заливаше с палещите си лъчи мястото, избрано за дуела.

— Много е горещо — каза Атос, като изтегли и той шпагата си, — но не мога да съблека дрехата си, защото преди малко почувствувах, че от раната ми тече кръв, а се боя да не смутя господина, като му покажа кръв, която лично той не ми е пуснал.

— Така е, господине — съгласи се д’Артанян, — пусната от мене или от друг, аз винаги с голямо съжаление ще гледам кръвта на такъв храбър благородник; и аз ще се бия като вас с дреха.

— Хайде, хайде — намеси се Портос, — стига толкова любезности и помислете, че и ние чакаме реда си.

— Говорете само от свое име, Портос, когато казвате такива неблагоприлични думи — прекъсна го Арамис. — Аз пък намирам, че любезностите, които тези господа си разменят, са много уместни и са напълно достойни за двама благородници.

— На ваше разположение съм, господине — каза Атос и зае позиция.

— Очаквах вашите заповеди — каза д’Артанян и кръстоса шпагата си с неговата.

Но двете рапири едва се докоснаха и звъннаха и отряд гвардейци на негово високопреосвещенство, предвождани от господин дьо Жюсак, вече се показаха иззад ъгъла на манастира.

— Гвардейци на кардинала! — извикаха едновременно Портос и Арамис. — Приберете шпагите, господа! Приберете шпагите!

Но беше много късно. Двамата противници бяха забелязани в такова положение, което не позволяваше да се съмняват в намеренията им.

— Хей! — викна Жюсак, като пристъпи към тях и даде знак на хората си да направят същото. — Хей! Мускетари! Биете ли се тук! Какво става със заповедите?

— Много сте благородни, господа гвардейци — каза Атос, изпълнен със злоба, защото Жюсак беше един от вчерашните нападатели. — Ако ние ви бяхме видели да се биете, по никой начин нямаше да ви пречим, уверявам ви. Оставете ни да си гледаме работата и ще получите безплатно удоволствие.

— Господа — каза Жюсак, — с голямо съжаление ви заявявам, че това е невъзможно. Дългът преди всичко. И тъй, моля, приберете шпагите си и ни последвайте.

— Господине — каза Арамис, като подражаваше на Жюсак, — с голямо удоволствие бихме се подчинили на вашата любезна покана, ако зависеше от нас; но за нещастие това е невъзможно: господин дьо Тревил ни е забранил. Вървете си по пътя, това е най-доброто, което можете да направите.

Подигравката раздразни много Жюсак.

— Ние ще ви принудим — каза той, — ако не ни се подчините.

— Те са петима — прошепна Атос, — а ние сме само трима. Пак ще ни бият и ще трябва да умрем тук — заявявам ви, че няма да се явя втори път победен пред капитана.

Атос, Портос и Арамис се приближиха веднага един до друг, докато Жюсак подреждаше войниците си.