Тримата мускетари

— Продължавам тогава — започна пак Арамис. — Тази племенница спохожда понякога чичо си. Вчера тя случайно беше там по същото време, когато бях и аз, и трябваше да й предложа услугите си да я заведа до каретата й.

— О! Племенницата на доктора има и карета? — прекъсна го Портос, който имаше и тоя голям недостатък, че не можеше да си държи езика. — Добро познанство, приятелю.

— Портос — продължи Арамис, — забелязвал съм ви вече няколко пъти, че сте много нескромен, а това ви вреди пред жените.

— Господа, господа — обади се д’Артанян, който съзираше вече същността на приключението, — работата е сериозна. Нека се помъчим да не се шегуваме, ако е възможно. Продължавайте, Арамис, продължавайте.

— Изведнъж едър мъж, мургав, с външност на благородник… също като вашия непознат, д’Артанян…

— Може да е бил същият — каза д’Артанян.

— Възможно е — продължи Арамис — … се приближи до мене, придружен от пет-шест души, които вървяха на десет крачки зад него, и най-учтиво ми каза: „Господин дук и вие, госпожо“ — продължи той, като се обърна към дамата, която ме беше хванала подръка…

— Към племенницата на доктора ли?

— Тихо, Портос! — обади се Атос. — Вие сте непоносим.

— „Благоволете да се качите в каретата, без да се противите, без да вдигате никакъв шум.“

— Той ви е взел за Бъкингам! — извика д’Артанян.

— И аз мисля така — отвърна Арамис.

— А дамата? — запита Портос.

— Помислил, че е кралицата! — каза д’Артанян.

— Точно така — съгласи се Арамис.

— Този гасконец е същински дявол! — извика Атос. — Нищо не може да му избегне.

— Наистина — каза Портос, — че по ръст и походка Арамис прилича на красивия дук. Но струва ми се, че мускетарската униформа…

— Аз бях с извънредно голяма мантия — каза Арамис.

— През месец юли, дявол да го вземе! — каза Портос. — Да не би докторът да се бои, че може да те познаят?

— Разбирам, че шпионинът се е излъгал по външността — забеляза Атос. — Но лицето…

— Носех широкопола шапка — каза Арамис.

— Ах, гледай ти! — извика Портос. — Колко предпазни мерки за изучаване на богословието!

— Господа, господа — обади се д’Артанян, — да не губим времето си в шеги. Да се пръснем и да потърсим жената на търговеца, там е ключът на интригата.

— Жена с толкова ниско положение! Мислите ли, д’Артанян? — запита Портос, като сви презрително устни.

— Тя е кръщелница на Ла Порт, доверения камердинер на кралицата. Не ви ли казах това, господа? Всъщност може би Нейно Величество е имала съображения да търси този път опора в по-нискостоящи. Високите глави се виждат отдалеч, а кардиналът има добро зрение.

— Добре — съгласи се Портос, — но най-напред се уговорете с търговеца, и то за добра цена.

— Излишно е — каза д’Артанян. — Мисля, че ако той не ни плати, ще ни платят добре отдругаде.

В този миг бързи стъпки отекнаха по стълбата, вратата се отвори с трясък и нещастният търговец се втурна в стаята, където ставаше съвещанието.

— Ах, господа! Спасете ме! — извика той. — За бога, спасете ме! Четирима души дойдоха да ме арестуват. Спасете ме, спасете ме!

Портос и Арамис станаха.

— Почакайте! — извика д’Артанян, като им направи знак да приберат полуизтеглените си шпаги в ножниците. — Почакайте, тук не е нужна храброст, а предпазливост.

— Все пак — викна Портос — ние няма да допуснем…

— Оставете д’Артанян да действува, както намери за добре — каза Атос. — Повтарям, той е най-умният между нас и аз заявявам, че ще му се подчиня. Прави, каквото искаш, д’Артанян.

В този миг на вратата на антрето се появиха четирима гвардейци, но като видяха четиримата мускетари прави, с шпаги на пояса, не посмяха да влязат.

— Влезте, господа, влезте — извика им д’Артанян. — Тук вие сте в моя дом, а ние всички сме верни слуги на краля и на господин кардинала.

— Тогава, господа, вие няма да ни попречите да изпълним получените заповеди, нали? — запита този, който изглежда, бе началник на отряда.

— Напротив, господа, дори ще ви помогнем, ако е необходимо.

— Какво говори той? — промърмори Портос.

— Ти си глупак — прошепна Атос. — Мълчи!

— Но вие ми обещахте… — промълви съвсем тихо бедният търговец.

— Ние ще можем да ви спасим само ако останем свободни — отвърна бързо и съвсем тихо д’Артанян, — а ако се опитаме да ви защитим, ще ни арестуват заедно с вас.

— Струва ми се обаче…

— Елате, господа, елате — извика високо д’Артанян. — Аз нямам никакви причини да защищавам господина. Днес го видях за пръв път и знаете ли по какъв случай — той сам ще ви каже: дойде да ми иска наем за квартирата. Вярно ли е, господин Бонасийо? Отговорете!

— Това е чистата истина — извика търговецът, — но господинът не казва…

— Нито дума за мене, нито за приятелите ми, а особено за кралицата, или ще погубите всички, без да се спасите. Хайде, господа, хайде, отведете този човек!

И д’Артанян блъсна смаяния търговец в ръцете на гвардейците и му каза:

— Вие сте негодник, драги мой! Да искате пари от мен! От един мускетар! В затвора! Повтарям ви, господа, заведете го в затвора и го задръжте там, колкото може по-дълго, за да имам време да му платя.

Полицаите го отрупаха с благодарности и отведоха жертвата си.