— Повярвай ми, не одобрявам това, но Каси трябва сама да се защити. Иначе ти просто ще отправиш празни обвинения и ще вдигнеш безсмислен скандал.
Намръщих се, наполовина съгласна с него, но все още исках да помогна. Огледах се; вече не я виждах, което може би беше хубаво. С малко късмет щеше да си отиде вкъщи и да се откаже от мъжете за известно време. Сет отиде до тоалетната и в момента, в който изчезна, се появи Алек.
— Здрасти, Джорджина. Много си секси.
— Благодаря — отвърнах. Леко се завъртях на една страна с надеждата да разбере, че не проявявам интерес. Имаше късмет, че не му обърнах гръб, зарязвайки го да стои като идиот.
— Ти си най-красивата жена тук тази вечер.
Не знам дали беше истина или не, но знаех, че живителната сила у мен ме правеше дори още по-привлекателна. Погледнах Алек и изведнъж ми хрумна да отвърна на флирта и да спя с него. Идеята да го видя сгърчен, в безсъзнание и разбит, ми се стори доста привлекателна. Не. Като се замислих, той беше такъв мръсник, че сигурно щях да отнема от енергията му само колкото да се задъха.
— Пак ли пиеш водка гамбит? — попита той, използвайки все същия подход.
— Гимлет — поправих го.
— Е, на бара могат да направят всичко, ако поискаш нещо друго. А има и трева навсякъде. Май Кори има и наркотици.
Този тип не можеше да се спре да сваля жени. Не му пукаше как ще постигне целта си. В този момент се появи Сет и аз се обърнах към него със заслепяваща усмивка.
— Беше ми приятно, Алек — казах безгрижно и хванах Сет под ръка. — До скоро.
— Какво беше това? — попита Сет, когато се отдалечихме и онзи вече не можеше да ни чуе.
— Този задник пак се опитваше да ме свали. А току-що отряза Каси. Господи, мразя го. Приложи изтъркания номер. Опита се да ме напие. Каза ми, че съм била секси.
Сет наклони лице към моето.
— Ти си секси.
— Престани. Не ме навеждай на грешни мисли.
Той продължаваше да ме притиска силно. Май трябваше да изчаквам два дни, преди да го видя, след като съм правила секс.
— Чудила ли си се до кой момент е безопасно да те целувам по устните? — попита той.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами мога нормално да те целувам по бузите и врата, нали? По устните обаче… целувките трябва да бъдат бързи и леки. Без каквато и да е страст и език. Така че си мисля, че трябва да има някакво безопасно положение.
— Да не си пил?
— Само си мислех, това е.
Удивлението, предизвикано от сиянието ми, се отразяваше по лицето му. Вече не ме интересуваше, че някой може да ни види и му позволих да доближи устата си към мен. Много нежно устните му докоснаха моите. Не беше повърхностна целувка като между роднини, не беше и влажна, дълбока целувка. Беше нещо като милувка. Устните му бавно погалиха моите, езикът му леко очерта контурите на устата ми. Електричество премина от главата към петите ми и после потече нагоре, като се спря за малко между краката ми. Сет се отдръпна.
— Стана ли нещо лошо?
— Не — издишах аз. — Но мисля, че трябва да проведем няколко опита, за да сме абсолютно сигурни.
Изведнъж от другия край на помещението чухме викове и възгласи, последвани от ужасяващ трясък и писъци на уплашени хора. Без да казваме нищо и двамата се придвижихме нататък, за да видим какво се е случило.
Дъг лежеше на пода пред сцената и се смееше истерично.
— Какво стана? — попитах Кори.
Зениците му бяха силно разширени. Алек беше споменал, че баскитаристът има наркотици.
— Вече има нова олимпийска дисциплина — висок скок от маса на сцена върху маса пред сцена.
Проследих погледа му и видях поставена на сцената маса. На около пет метра на пода до Дъг имаше друга съборена маса. Местех поглед напред-назад.
— Опитал се е да скочи от онази маса на тази?
Кори се разкикоти.
— Разбира се. По дяволите. Почти успя. Закачи ръба, докато падаше.
— Можеше да си счупи крака — промълви Сет изумен. — Или да се случи нещо по-лошо.
Изглежда Дъг беше добре. Няколко загрижени жени в прилепнали блузи му помагаха да се изправи. Той улови погледа ми и силно се засмя.
— Изглеждаш направо паникьосана, Кинкейд. Добре съм… но ако искаш сама да провериш, ела и ме целуни и ще се почувствам още по-добре.
Примигнах към Сет; другите се засмяха, без дори да знаят на какво. Скоро ме забравиха, тъй като надойдоха още фенове. Двамата със Сет се отдръпнахме.
— Къде му е умът? — разбеснях се аз. — Винаги е правил откачени акробатични номера по сцената, но това вече е прекалено.
— Ако умът му е бил замъглен, няма как да знаеш какво си е мислел. Наркотиците имат такъв ефект. Дават ти усещане за неуязвимост.
Напомних си да проверя наркотиците, които предлагаше Коди. Не знаех дали това ще помогне с нещо, но поне нямаше да стоя със скръстени ръце.
— Хей! — възкликнах аз и дръпнах рязко Сет. — Ето го пак.
— Кой?
— Онзи, който говори с Алек. Странният готически красавец.