Триумфът на сукубата

Защото, честно казано, когато по-голямата част от съществуването ти минава в отдаване на непознати, изглежда глупаво да не се наслаждаваш на физическа връзка с онези, които наистина обичаш. И отново, под „физическа връзка“ имах предвид малките неща, а не постигането на оргазъм или нещо подобно. Милване. Галене. Масаж. Целувки тук и там. Това бяха признаци на близост. Имахме нужда точно от такива неща, вероятно за да запазим разума си при нашия начин на живот. Беше успокояващо да знаеш, че чрез тях и другият получава същото удовлетворение. Нямаше да мога да имам толкова емоционална връзка, ако бях потърсила физическа близост да кажем с Хю или вампирите. За тях това щеше да е съвсем различно.

Ето затова можех да лежа в леглото на Бастиен, полугола, преплела тяло с неговото. Смяхме се под чаршафите, припомняйки си как бяхме спали в подобни — но по-неудобни — легла. Каюти на кораби. Тесни легна в пансиони. Крайпътни мотели. После се сгушихме, за да се топлим и да се пазим един друг.

Останах при него през цялата нощ. Той ме прегръщаше като истински джентълмен, като Сет. С Бастиен обаче не се мятах и въртях до сутринта, не се тревожех какви щети може да нанесе едно невнимателно докосване. За пръв път от седмици спах толкова хубаво.

Когато се прибрах на другия ден, се обадих на Сет и го попитах дали вчера е бил в книжарницата. Каза, че е бил и че Дъг се е държал съвсем нормално.

— Беше малко шантав и весел, но не като онзи ден.

— Добре. Дано му е минало.

Настъпи неловка пауза и Сет попита прекалено небрежно:

— Пак ли излиза снощи? Обадих се доста късно, но не те намерих.

— А, да. Пренощувах у Бастиен.

— О!

Тишина.

— Не е каквото си мислиш — припряно го уверих. — Само спахме. Съвсем платонически. Също както…

— С мен?

Тишина.

— Нищо не се случи. Той ми е като брат. Честно. Той е последният човек, от когото можеш да ревнуваш.

— Не ревнувам. Не точно. След като казваш, че между вас няма нищо, значи няма нищо. Не исках да прозвучи, сякаш те обвинявам в лъжа. Знаеш, че не бих го направил.

Спомних си оралния секс в клуба и голата ми кожа, притисната до кожата на Бастиен. Не лъжех, но и не казвах на Сет цялата истина.

Няколко дни по-късно със Сет отидохме на още един концерт на „Нощно признание“. С Дъг работихме заедно цяла седмица и се държахме цивилизовано, но не точно приятелски. Сет дойде да ме вземе от къщи и отново зяпна в почуда, като ме видя. Бях на лов предната вечер с Бастиен (въпреки възгледите си) и бях взела още една жертва. Сиянието още не се беше загубило, щях да изглеждам секси, дори и да бях облечена с чувал. Затова предполагам роклята, с която бях, беше откровено жестока — къса сива памучна рокля, с панделка, която минаваше точно под гърдите ми. Тънките й презрамки описваха буквата V и разкриваха доста плът; долната част падаше леко и на вълни и стигаше до коляното ми. Приличаше на лятна рокля.

Сет ме обгърна с ръце и прошепна във врата ми:

— Не спираш да ме изненадваш. Все си мисля, че те познавам добре, а после те виждам и…

Не успя да довърши, но очите му бяха достатъчно красноречиви. Те обхождаха тялото ми и караха вътрешностите ми да се разтапят. „Хвърли ме на леглото и ме вземи“, замолих го мислено. На глас обаче казах:

— Трябва да вървим.

На концерта „Нощно признание“ се представиха толкова добре, колкото и миналия път. Почитателите им се бяха умножили и всеки сантиметър от заведението беше пълен. Трудно виждах сцената, но можех да чуя всяка златна нота.

За щастие щях да гледам Дъг колкото си искам по-късно. Бяха му позволили да направи див купон в заведението след концерта. Благоговеещи жени (и няколко мъже) му се лепнаха, за да флиртуват с него и другите членове на групата. Дъг ме прегърна, когато ме видя, уреди да ми направят свястно питие и се държа сякаш между нас не се беше случило нищо. Бях облекчена да загърбим наранените чувства, но тъй като вече знаех каква е причината за лошото му държане, жизнерадостното му и диво поведение ме изнерви.

Каси се появи по някое време; все още бе малко мрачна, но беше започнала да се оправя. От другия край на помещението гледах как се приближава неуверено към Алек. Той говореше с китариста Уайът и се обърна към нея с принудена и фалшива усмивка. Не можех да чуя за какво говорят, но съобщението беше ясно и категорично. Тя искаше да говори с него, да привлече вниманието му по някакъв начин, а той безочливо я отряза. Виждах го как клати глава, докато говореше, а тя го гледаше отчаяно. Накрая той просто си тръгна и я остави разстроена.

— Искам да отида и да го ударя — казах на Сет.

— Не, не искаш. Това си е тяхна работа, не твоя.

Обърнах се към него.

— По дяволите, Сет! Как може винаги да си толкова спокоен и хрисим? Никога за нищо ли не се бориш?

Той ме изгледа спокойно. И да беше изненадан или обиден, не го показа.

— Боря се за много неща. Просто знам как да подбирам битките си, това е. Ти трябва да правиш същото.

— Осъзнаваш ли, че той е спал с нея, а сега я зарязва? Може би дори е използвал ужасни методи за постигането на целта си.