Триумфът на сукубата

— Какво стана? Какво стана? — възкликна Бастиен, когато се прибрах вътре. — Видях Дана навън.

— Нищо ново. Джоуди е светица, Дана е кучка. Надявам се да побързаш и да приключиш с това.

— По дяволите, опитвам се! Предполагам не си научила нищо полезно?

— Не точно… Но подозирам, че Джоуди знае нещо за Дана. Нещо достатъчно пикантно, дори за теб. Обаче не ми го каза.

Инкубът се хвана за тази информация като куче за кокал.

— Трябва да разбереш всичко. Утре й се обади. Заведи я на обяд.

— Исусе, Бастиен! Харесвам я, но няма да върша твоята работа вместо теб. Това е твоето шоу, забрави ли? Освен това и аз имам личен живот.

Той се намръщи.

— Това е спорен въпрос.

— Какво толкова те вълнува тази Дана? Бих искала да я видя в калта, но начинът, по който реагираш… Не знам. Сякаш това направо те побърква.

— Защо да не ме вълнува? Вече не си правиш труда да си играеш с душите на хората, но това не значи, че нас, другите, не ни е грижа за кариерите ни.

Познавах Бастиен прекалено добре и заподозрях, че има и друга причина, заради която се карахме постоянно.

— Само това ли е, а? Добрата старомодна американска бизнес етика?

— Да — отвърна рязко той. — И в това няма нищо лошо.

Втренчихме погледи един в друг и се опитах да му внуша, че знам, че не ми казва всичко. Той отвърна студено на погледа ми, но не поддаде. Накрая поклатих глава, не исках да започваме поредната кавга.

— Може ли да ползвам джакузито? — попитах вместо това.

Той махна с ръка към задната градина.

— Разбира се. Къщата е твоя. Използвай ме и си върви.

— Държиш се детински.

Не отговори и отиде да гледа телевизия.

Минах по пътечката и вдигнах капака на джакузито. Лъхна ме гореща пара и въздъхнах от удоволствие. Беше много декадентско, след като цял ден бях на студа. Огледах се и дръпнах увития с растения параван. Той беше от три части, между две, от които имаше място, колкото да се провре човек. Сумракът бързо отстъпваше на тъмнината и съседите не можеха да ме видят.

Съблякох дрехите си и опитах водата с крак. Горещо. Много горещо. Извадих крака си и изчаках, преди да опитам отново. Бавно потопих и останалата част от тялото си, малко по малко. Когато най-накрая водата ми стигна до врата, издишах доволно и облегнах глава на ръба. Фантастично. Пуснах мехурчетата и затворих очи. Изведнъж имах чувството, че мога да забравя всичко. Дъг. Мъжа от клуба. Дана. Сет.

Е, може би не точно Сет. Но поне можех да забравя лошите неща.

Когато косата ми се накъдри от парата и по челото ми започна да се стича пот, се изправих и седнах на ръба на ваната, за да изсъхна. Много хора не харесват джакузитата на открито, но аз ги предпочитах пред тези на закрито. Нищо не можеше да се сравни с рязката смяна на температурата.

След като се охладих, се върнах във водата, готова да повторя процедурата. Можех да го правя цяла нощ и щях да бъда доволна.

Бях във водата едва от няколко минути, когато чух звук от скършено клонче. Беше като клише от лошо направен филм на ужасите, но въпреки това ме уплаши. Изскочих от джакузито, пръскайки вода навсякъде, когато чух шумолене на листа и храсти.

— Бастиен! — извиках, втурвайки се в къщата.

Той влетя в стаята блед и стреснат.

— Какво има?

Отдръпнах се от вратата и посочих навън.

— Там има някого.

Всъщност нищо не можеше да ме нарани, разбира се, но безсмъртието не те освобождава от инстинктивния страх. После щях да имам време да се срамувам от типично женската си реакция.

Очите му се стрелнаха към двора и без да се поколебае, излезе навън да огледа. Моят рицар. Зачаках в кухнята, пръскайки вода по дървения под. Сърцето ми още биеше силно. Върна се минути по-късно и поклати глава.

— Навън няма нищо. Сигурно си си въобразила.

— Не. Имаше нещо. Чух го.

— Тогава трябва да е било животно. — Изведнъж се усмихна. — Или Рийс търси забавления.

Когато не се засмях, дойде до мен и ме прегърна, без да се тревожи, че ще се измокри. Тялото ми трепереше до неговото.

— Спокойно — прошепна той. — Добре си. В безопасност си.

Съблече сакото си и ме уви с него. Беше прекалено голямо, но се почувствах чудесно. Сгуших се в него, все още прекалено объркана, за да се трансформирам в някакви по-удобни дрехи.

— Стига, Фльор. Знаеш, че съм тук. Знаеш, че няма да позволя нещо да ти се случи.

Лошите чувства от кавгата преди малко бяха забравени и изведнъж отново всичко беше постарому. Заведе ме горе в спалнята, все още прегръщайки ме. Докато вървяхме, си направих сухи дрехи и се трансформирах в Джорджина. Той също придоби обичайната си форма, дръпна ме в леглото при себе си и главата ми легна на гърдите му.

Много безсмъртни не могат да разберат взаимоотношенията между сукубите и инкубите. Ние се докосваме много, уж невинно, но все пак интимно според повечето стандарти. През годините много пъти са ме обвинявали, че имам сексуална връзка с Бастиен или с друг инкуб. Истината обаче беше, че докато бяхме заедно, между нас нямаше нищо романтично. Бяхме близки физически и емоционално, но това бе породено от приятелство — нищо повече.