Триумфът на сукубата

— О! Извратено копеле!

Устните му се извиха в дяволита усмивка, перна ме с четката по бузата и ми остави малко петно боя. Секунда по-късно добави едно петно и на другата буза.

— Приготви се за битка — заяви той.

Извиках от изненада, после използвах моментното му задоволство, за да се освободя и да сменим местата си. Сега аз бях върху него, едната ми ръка беше върху гърдите му, а другата — върху ръката му.

— Научавам все повече и повече за теб всеки ден — отбелязах и наведох лице към неговото. Косата ми се разпиля от опашката, сега падаше свободно и ни обгръщаше отвсякъде, подобно на завеса. — Имаш истинска тъмна страна.

— Това проблем ли е?

— Всъщност ми харесва.

Наведох глава и му дадох така наречената „открадната целувка“ — полудълбока, съвършено прецизирана целувка, едва прекрачваща границата, на която ставаше поглъщането на енергията.

Дръпнах се миг по-късно, устните ми още пламтяха там, където бяха докоснали неговите. С едната си ръка погали гърба ми, а другата заплете в косата ми. Ленива и доволна усмивка заигра на лицето му.

— Искаш ли после да излезем на вечеря?

— Нещо конкретно ли имаш предвид?

— Нищо конкретно. Стига компанията да е все така приятна.

Усмихнах се и се наведох да го целуна още веднъж; този път обаче ми беше трудно да запазя целувката толкова лека, колкото трябваше. Вместо да се дръпна, го целунах по-страстно и пъхнах смело език в устата му. За моя изненада тази грешка бе рязко спряна не от угризенията, че съм изсмукала енергията му, а от самия Сет.

— Тетида — предупреди ме той и ме отблъсна не грубо, но не и особено нежно.

Втренчих се в него, благоразумието ми съвсем се изпари. Исках да го целувам отново. И отново. Да вървят по дяволите ограниченията на сукубите.

Не беше заради химията или боричкането, нито заради коментарите за пръстите ми и липсата на бельо. Беше заради всичко тази вечер. Заради илюзията, че съм част от семейството. Заради разговорите за сватби, които никога нямаше да се състоят. Изведнъж ме заляха бурни емоции. Радост и наслада от присъствието му. Увереност, че ме обича и заради характера, и заради външността ми. И, разбира се, и тъмните емоции не липсваха. Гняв, че връзката ни никога няма да бъде съвършена. Отчаяние, че той не е безсмъртен. Ревност, че никога няма да бъда негова булка. Какво беше казал Джером? Че за да е с мен, Сет се отказва от всички нормални неща в живота? Целувката беше първична, гневна реакция към всички тези емоции — не можех да се справя с тях по друг начин.

— Тетида — повтори той, изучавайки лицето и подивялото ми изражение. — Стига. Ти си по-силна.

Прозвуча и тъжно, и съчувствено, но все пак категорично и наставнически. Думите му ме извадиха от водовъртежа на емоциите и изведнъж се почувствах… е, неадекватна в сравнение с него.

Тери влезе в дневната и с право се шашна като ме видя върху брат си.

— И вие ли искате да си лягате?

Със Сет си разменихме горчиви закачливи усмивки.

— Де да беше така — казах аз.

Почистихме и двамата със Сет тръгнахме да търсим къде да вечеряме толкова късно. Не говорехме, никой от нас не отвори дума за станалото. Очевидно беше наясно, че го приемах по-трудно от него и се опитваше да измисли как да ме развесели. Явно обаче нищо не му идваше наум и мълчахме, докато не се върнахме до къщата на Тери, за да си взема колата.

— Джорджина — внезапно каза той колебливо, докато стояхме до колата ми. — Трябва да знам нещо.

Погледнах го измъчено — не ми харесваше равния му тон. Наистина не исках да говорим на сериозни теми тази вечер. Въздъхнах.

— Какво?

Той ме изгледа за миг, очевидно преценявайки емоционалното ми състояние.

— Ами… имаш ли бельо в момента?

Примигнах учудено, беше ме изненадал. Тогава забелязах колко трудно му беше да запази сериозното си изражение. Беше прекалено смешно. Сет се опитваше да ме развесели по много по-шантав начин, отколкото аз бих избрала. Събралото се в мен напрежение се изпари.

— Да — казах му, усмихвайки се.

— О!

Беше облекчен, че съм се успокоила, но и разочарован от отговора.

— Знаеш ли кое му е хубавото на трансформирането?

— Кое?

— Вече не съм с бельо.

Глава 14

Не очаквах Дана да ми отвори вратата на следващия ден. „Боже господи“ — помислих си. — „Най-накрая е спал с нея.“

Истината се оказа много по-прозаична. Бастиен (във формата на Мич) беше покрит до лакти с брашно и ръцете му усърдно мачкаха средно голяма топка тесто.

— Здрасти коте Таби — каза той като видя стреснатото ми изражение. — Дана ме учи да пека хляб.

— Леле! — отвърнах аз. Наистина нямаше какво друго да кажа след едно такова изявление.