Триумфът на сукубата

— Става все по-интересно — замисли се Бастиен. — Не прилича на никой от познатите ми наркотици, но не го усещам и като еликсир. Ако искаш да разбереш какво е, Фльор, ще трябва да извадиш тежката артилерия.

Знаех, че е прав. Останах при него още малко и се заприказвахме за не толкова шантави неща. Хлябът ухаеше толкова приятно, че нямаше начин да си тръгна, преди да хапна от него. Когато го опитах, реших, че каквито и недостатъци да има Дана, определено знае какво да прави в кухнята. Накрая взех половината хляб и потеглих към центъра, за да намеря „тежката артилерия“.

Този път извадих късмет — Джером отговори на обаждането ми и ми каза къде е. И да не ми беше вдигнал, това щеше да е едно от първите места, където щях да го потърся. „Избата“ беше стара, мрачна кръчма на площад „Пайъниър“ в старата част на Сиатъл. За да влезеш в „Избата“, трябваше да слезеш по стръмни стълби; винаги съм си мислела, че заведението няма да оцелее при следващото голямо северозападно земетресение. Това беше едно от любимите заведения на Джером и Картър.

Видях и двамата там, в обичайния им ъгъл. Беше тъмно, както винаги; заведението започваше да се пълни с наближаването на намаленията. Докато влизах, ангелът и демонът ме изгледаха с обичайните си развеселени физиономии. Бяха ме усетили още преди да мина през вратата. По телефона Джером винаги оставяше у мен впечатлението, че му губя времето, но и двамата не изглеждаха особено заети в момента. Поръчах си гимлет на бара и им се усмихнах. Те разговаряха, докато чаках питието си, и след като го получих, се присъединих към „колегите“.

— Делови обяд? — попитах, накланяйки глава към празните чаши пред тях. Двамата седяха един до друг и единственият свободен стол беше точно срещу тях — сякаш бях на интервю.

Картър вдигна празната си чаша, за да ми каже наздраве. Чукнах чашата си в неговата.

— Не поставяй под съмнение божествените работи, дъще на Лилит.

— Работата на Бог никога не свършва — добави Джером тържествено.

И двамата изглеждаха замаяни, но не можеха да ме заблудят. Висшите безсмъртни, като ангели и демони, можеха да контролират нивото на интоксикация. Други по-нисши безсмъртни, както и аз, бяхме изприказвали много големи глупости пред тях, мислейки си, че Джером или Картър са вече пияни. Очите им ме гледаха изпитателно и ми стана ясно, че и двамата са любопитни защо съм потърсила висшестоящ по средата на деня.

— При инкуба ли беше? — попита Джером след малко.

Кимнах.

— Той мисли, че постига успех.

— Той мисли? — попита демонът, вдигайки едната си вежда. Зачудих се дали Джон Кюсак може да прави така. — Нима се съмняваш?

— Не съм казала такова нещо.

— Но и не каза, че е постигнал успех.

— Грешка на езика. Обърках се.

— Рядко правиш такива грешки, Джорджи. Освен това наистина вярвам, че знаеш това-онова за съблазняването. И по всяка вероятност и за човешката природа.

— Това-онова?

Картър се засмя на скептичния ми тон.

— Та — продължи Джером, — според твоето експертно мнение, приятелят ти ще се справи ли или не?

Щях да кажа „разбира се“, но Картър щеше да долови лъжата. По дяволите, сигурно и Джером щеше да се усети.

— Не знам. Трудно е да я разбереш. Много странна жена — свих устни и се замислих. — Но ако някой успее да я съблазни, то това ще е Бастиен. С моя помощ. — Поколебах се, преди да продължа. — Знаеш за историята с Бартон, нали?

— Разбира се. Бастиен е постъпил много глупаво.

— Вероятно. — Не исках да критикувам един от най-добрите си приятели точно пред тях. — Но точно нашият вид не е известен със самоконтрола си. А и изглежда някак глупаво Бартон да се връзва така. Тя така или иначе спи, с когото й падне. Какво значение има още един, бил той безсмъртен или не?

— Да го направиш с безсмъртен е много по-различно — каза Картър сериозно. — Най-вече ти би трябвало да знаеш това. Какво би си помислил Сет, ако спиш с мен?

— Това предложение ли е? — обърнах се към Джером, преструвайки се на въодушевена. — Ще мога да се оттегля, ако преспя с ангел, нали? И ще получа пълна пенсия и всичко останало?

— Зависи от ангела — прозя се Джером.

Картър запази безпристрастната си усмивка, необезпокоен от шегите ми с целомъдрието и безсмъртния му статус.

— Знаеш какво искам да кажа. Има разлика дали работиш или го правиш заради себе си.

Кимнах. Знаех какво има предвид и беше прав — връзката ми със Сет ме беше направила много чувствителна към нюансите.

— Не дойдох да говорим за това — казах. И двамата често ме въвличаха в теми, които не исках да обсъждам.

— Добре, осветли ни тогава — каза архидемонът снизходително. — Умирам да разбера какво те е откъснало посред бял ден от конспирацията в предградията и интригата със смъртния.

— Всъщност пак става дума за смъртен.

Обясних им накратко ситуацията с Дъг. Джером запази обичайното си незаинтересовано изражение. Картър също почти успя, но, преструвка или не, той все пак беше ангел и докато говорех, видях в погледа му да проблясва състрадание. Не можеше да се въздържи.