Тръпка

След няколко спускания вървя по ръба на пайпа зад Саския, когато Ясинта полита надолу и извърта едно от нейните гигантски 720°. Добре че няма да се състезавам срещу нея тази зима. Саския ще се състезава за Световната купа на FIS другата седмица. Можех да участвам, но след ужасното ми представяне на Лю Роше Оупън ще пропусна международните състезания до следващата година и ще се съсредоточа изцяло върху Британския шампионат по сноуборд.

Ясинта прави зигзази напред и назад. И се засилва по стената. От позицията на тялото ѝ виждам, че се готви за още едно голямо завъртане. Малък черен предмет се изтърколва в пайпа. Ясинта го заобикаля, но след миг вече е във въздуха. Завъртането ѝ се отклонява от оста си и тя се връща към земята, но бордът и краката ѝ са още над равното на върха. Бедрата ѝ се блъскат в ръба на пайпа с ужасен трясък.

Тя изпищява и се смъква на дъното. О, боже. Спускам се по задник надолу по стената, за да видя дали е окей. Саския се присъединява и двете клякаме до Ясинта, която така се е сгърчила от болка, че не може да говори. Махам като луда на хората горе за помощ.

Мозъкът ми се опитва да осмисли това, което видях. Черният предмет. Какво беше това? Оглеждам се наоколо, но не го виждам. Макар че каквото е да е било, съм сигурна, че дойде от ръката на Саския.

29

В настоящето

Бъхтя се по пистата нагоре към бараката на влека, забила поглед в якето на Дейл. Надявам се, че греша за него. Така или иначе сме трима срещу един. Нищо не може да направи.

Отнема ни по-дълго, отколкото съм очаквала. Забравила съм колко трудно се гази през дълбок сняг. Къртис оре напред, вече почти е стигнал до бараката. Поглеждам надолу към сградата на Панорамата. Хедър още е там.

— Къде се пързаля минатата зима — пита Брент.

— Не съм се пързалял — казва Дейл. — С Хедър бяхме много заети да организираме бизнеса.

— И как върви?

Той се поколебава за миг:

— Всъщност трудно. Едва си покриваме разходите.

Окей, очевидно Дейл е закъсал с парите. Къртис спомена за изнудване. Затова ли е този уикенд? Възможно ли е цялото събиране да е отчаяна схема, измислена от Дейл, за да измъкне пари от всички нас?

Ами ако не можем или не искаме да платим? Какво ще направи Дейл тогава?

Къртис стига до бараката и изчезва вътре. Поне вратата е отключена. Трепвам, защото си спомням, че идеята да дойдем тук беше на Дейл. Гледам го нервно, надявайки се, че няма да предприеме нещо.

Когато стигаме до бараката, Къртис се появява отвътре. С разярен вид на убиец. Държи нещо в ръка — лист хартия.

На листа има две думи. Изписани ясно с главни букви, точно като тайните в кутията на Пандора.

ИГРАТА ПРОДЪЛЖАВА.

През тялото ми преминава гърч:

— Какво е това…

— Знам какво е — казва Къртис.

— Какво? — пита Брент.

— Казвахме си го със Саския — отвръщам аз.

— Оо, я стига — казва Дейл. — Сериозно ли го мислите? Не е възможно да е тя.

Къртис пристъпва към него.

— Защо си толкова сигурен?

Дейл вдига ръце:

— Просто не е логично. Знам, че ти е сестра, пич, но спри и се замисли за една секунда. Като например, къде се е крила през цялото това време? — Той поглежда към Брент за помощ. — И защо ще иска да ни размъти мозъците по този начин?

Къртис ни подминава и вдига очилата на челото си, очите му обхождат пистите, сякаш я търси.

— Предполагам, че не откри радио? — извиква Дейл след него.

Къртис не отговаря. Присвива очи, за да вижда по-надалеч и продължава да се изкачва нагоре за по-добра видимост.

Дейл просъсква вбесен и се насочва към бараката.

Обръщам се към Брент:

— Ти какво мислиш? Има ли някакъв шанс…

— Не. Не е тя. — Изстрелва отговора моментално, точно както последния път, когато споменах тази възможност. И това леко ме смущава. Защо е толкова сигурен? Откъде знае? Освен ако…

— Тогава кой е? — Наблюдавам лицето му, поне каквото се вижда под очилата.

— Вече ти казах — отговаря той с равен глас, — трябва да е Жулиен.

— Наистина ли го мислиш?

— Кой друг? Беше се побъркал по нея онази зима. Сигурно мисли, че някой от нас я е убил и иска да ни накаже за това.

— Но защо ще чака десет години?

Брент мълчи.

Движение долу по пистата привлича вниманието ми. Какво…? Прикривам очи от слънцето. Панорамата си е там тиха и неподвижна. Главният изход е скрит от погледа от най-високия скок, така че оттук не можем да видим Хедър. Поглеждам към небето. По-скоро към сянката на облака над нас.

Дейл излиза от бараката с празни ръце:

— По-добре да слизаме.

Той гледа надолу по пистата към Панорамата. Може би най-после се е сетил, че е опасно да оставя Хедър сама.

Брент оглежда скоковете, явно вече обмисля линията си.

Къртис се връща. Хвърля един последен поглед на листа и го напъхва в джоба си:

— Закопчавайте се.

Студеният въздух звънти от щракането на автоматите. Звукът събужда хиляди спомени и усещам възбудата в тялото си. Затягам автоматите и за първи път от десет години се чувствам жива. Само за минута ще прогоня всичката тази гадост от ума си.

Къртис се спуска по най-горния скок и излита във въздуха.

Брент възкликва: „Давай!“.