Тръпка

На всичките ми приятели, включително Анита Фелън, която беше като личен ангел хранител през тази година; на най-доброто ми другарче в сърфа Селин Рутгерс; на Аманда Таунсенд, за куража чак от Мелбърн; на Стийв Уайт, който правеше сложни издирвания онлайн за мен, и на вдъхновяващата във всяко отношение Тами Естен от сноуборд школата „Минт“. На чичо Фред — извинявай за многото ругатни.

На служителите в градската община и в библиотеката в Голд Коуст за наистина световната библиотечна система. Искам да подчертая, че във времената, когато общините в различни градове по света затварят библиотеките и орязват библиотечните бюджети, за майка на две деца с ниски доходи като мен, без достъп до библиотека тази книга нямаше да съществува.

Много благодарности и на Куинсландския писателския център в Брисбейн, на Писателските фестивали в Байрън Бей и на писателите и издателите, чиито семинари съм посещавала.

Мартин и Скот: вие сте важна част от моите зими. Мика, Дейв и Дейв, и всички други сноубордисти, с които съм се срещала и пързаляла: благодаря за спомените.

Ако някои от старите ми приятели сноубордисти си спомнят за мен от онези зими, нека да се свържем и да си организираме едно събиране (демоничен смях). Не, наистина, в онези години преди фейсбук много се местех и загубих връзка с толкова много хора. Много ще се радвам да ви чуя отново.

На сноубордистите, минали и сегашни, които издигнаха спорта до невероятното ниво, на което е сега. Възхищавам се на вашите умения, физическа и ментална сила и безумната дързост. Вие вдъхновявате. На сноубордистите по цял свят щастливи спускания и се пазете. Ценете тези спомени.

И на моите читатели, където и да сте. Много ви благодаря, че сте поели риск с една дебютираща авторка и сте избрали тази книга. Надявам се да ви хареса.