Търси се

Но при последните думи гласът на Пит се разтреперва и се превръща в неуверения фалцет на тринайсетгодишното момче, което преди няколко години намери тетрадките. Убиецът злорадо се изкисва и тръгва надолу по стълбището, Пит хваща запалката — този път здраво — и когато онзи застава на вратата на мазето, с палец отваря капачката. Завърта колелцето и внезапно се сеща, че не провери дали запалката е пълна — пропуск, заради който с Тина може да се простят с живота. Обаче искрата произвежда силен жълт пламък.

Той застава така, че запалката да е над купчината тетрадки:

— Прав си, нямам пистолет. Но намерих ето това в чекмеджето.

53.

Ходжис и Джером тичат през бейзболното игрище. Чернокожият младеж бяга по-бързо, обаче детективът в оставка се старае да не изостава много. На мизерния баскетболен корт Джером се спира и посочва зеленото субару до товаро-разтоварната платформа. Ходжис прочита надписа на регистрационната табелка — „BOOKS4U“39 — и кимва.

Отново тръгват към сградата, в този момент отвътре проехтява почти нечовешки вик:

— Къде си, шибано курвенско копеле?!

Сигурно е Белами, а „курвенското копеле“ несъмнено е Питър Саубърс. Момчето си е отворило с ключа на баща си, което означава, че вратата е отключена. Ходжис посочва себе си, после сградата. Джером кимва, но прошепва:

— Не си въоръжен.

— Вярно, но силата ми е за десетима, защото сърцето ми е чисто.40

— Моля?

— Остани тук, Джером. Настоявам.

— Сигурен ли си?

— Да. Да имаш нож у себе си? Поне джобно ножче?

— Не, съжалявам.

— Тогава потърси бутилка — сигурно ще намериш, вечер хлапаците пият тук бира. Счупи я и разрежи гумите на субаруто, да не може кретенът да избяга с него, ако нещо се обърка.

Изражението на Джером издава тревогата, предизвикана от това нареждане, последствия от тази поръчка. Той хваща Ходжис за рамото:

— Не се прави на камикадзе, чу ли? Нямаш вина, която да изкупваш.

— Имаш право — промърморва, въпреки че си мисли точно обратното. Преди четири години любимата му Джени загина при взривяване на бомба, предназначена за него. Не минава ден, без да си спомни за нея; не минава нощ, без да лежи буден и да се самообвинява: „Ако бях побързал… ако бях съобразил…“

И този път не е достатъчно съобразителен и бърз и колкото и да се оправдава пред себе си, че събитията са се развили прекалено бързо, това няма да помогне на брата и сестрата да избегнат грозящата ги смъртна опасност. Отговорен е за тях и няма да допусне да загинат пред очите му. Ще направи всичко по силите си да ги спаси.

Потупва Джером по страната:

— Довери ми се, хлапе. Знам си работата. Ти разрежи гумите, после изтръгни кабелите на свещите.

Тръгва към сградата. Поглежда назад само веднъж. Джером намръщено го наблюдава, обаче не върви след него. И слава богу. Защото ще е още по-ужасно, ако Белами убие Питър, Тина и Джером.

Ходжис се затичва към главния вход.

Също като на Сикамор Стрийт 23 и тук вратата зее.

54.

Човекът с червените устни като хипнотизиран се взира в купчината тетрадки „Молескин“. След малко вдига поглед към Пит. Вдига и пистолета.

— Давай — подканя го момчето. — Стреляй и ще видиш какво ще стане с тетрадките, като пусна запалката. Поръсих само онези отгоре, обаче бензинът вече се е просмукал надолу. Хартията е стара, ще пламне за секунди и вероятно всички ще изгорят.

— Аха, мексиканска рулетка41 — процежда онзи. — Лошото на това положение — кофти за теб, малкия — е, че моят пистолет ще издържи повече от твоята запалка. Какво ще правиш, като угасне? — Мъчи да говори спокойно и самоуверено, обаче подобно на топче за пинг-понг очите му се стрелкат ту в запалката „Зипо“, ту в тетрадките. Кориците на най-горните лъщят като тюленова кожа.

— Ще разбера, когато бензинът е на свършване. Щом пламъкът отслабне и стане синкав вместо жълт, ще я хвърля и тогава — пууф!

— Няма да го направиш. — Горната устна на изверга се повдига и оголва жълтите му зъби. Вълчи зъби.

— Защо не? В тетрадките има само думи. Сестра ми е милион пъти по-ценна от тях.

— Сериозно? — Морис насочва пистолета си към Тина. — Загаси запалката или ще гръмна пред очите ти безценната ти сестра.

Сякаш ледени пръсти стискат до болка сърцето на Пит, но той не затваря капачето на запалката. Навежда се и много бавно я приближава до купчината тетрадки:

— Тук има още два романа за Джими Голд. Известно ли ти е?

— Лъжеш. — Мръсникът с червените устни още държи на мушка Тина, ала очите му, неподвластни на контрол, се връщат на тетрадките. — Само един е. Разказва се как Джими Голд потегля на запад.

— Два са! „Беглецът поема на запад“ е добър, но „Беглецът вдига знамето“ е най-хубавото произведение на Ротстийн. Дълъг, епичен роман. Колко жалко, че никога няма да го прочетеш.

По бледите страни на убиеца избива червенина:

— Как смееш?! Как смееш да ме подмамваш?! Дадох живота си за тези книги! Убивах, за да ги притежавам!

— О, да, известно ми е. Като награда, че си толкова запален почитател, ще ти издам нещо: в последния роман Джими Голд отново среща Андрея Стоун. Какво ще кажеш, а?

Вълкът се ококорва: