Цар Алкохол

Въпреки всичко това аз все още не бях се научил да обичам цар Алкохол. Бях му много благодарен за услугите, които ми оказваше, но вкуса му никак не можех да оценя. Колкото и да се мъчех да държа на висота мъжкото си достойнство, не можех да се отърва от позорното влечение към бонбоните. Но бих изгорял от срам, ако моята тайна се разкриеше и само понякога нощем, когато успявах да изпратя цялата си команда на брега, си позволявах удоволствието да се наям до насита със сладки. Когато отивах в библиотеката да сменя книги, на връщане купувах няколко фунта бонбони, заключвах се в каютата си, лягах на пейката и прекарвах много приятно няколко часа, като четях книги и изтребвах грамадно количество бонбони. Това бяха най-хубавите минути в живота ми.

Но гуляите бяха най-ярките епизоди в нашия живот и крупни събития. Някои от моите другари смятаха свободното от пиене време изобщо за губивреме и живееха само с очакване на тези моменти. Пристанищните работници прекарваха цялата седмица в затъпяващ труд, за да имат възможност в събота вечерта да погуляят, както трябва. А ние, пиратите на стриди, работехме и рискувахме, търпяхме и се пазаряхме само, за да можем да се възнаградим за всичко с един хубав гуляй. Но случайна среща с някой приятел можеше да измени течението на събитията и да докара до гуляй в непредвидено за тази цел време.

Именно тези извън щата гуляи бяха най-интересните; те често довеждаха до любопитни приключения. След един такъв гуляй Нелсън, французинът Франк и капитан Спинг намериха лодката, която Уиски Боб и гъркът Ники откраднали и криели под водата. По това време в компанията на пиратите на стриди се случиха някои важни събития. Нелсън се сби на борда на „Ени“ с Бил Кели, получи един куршум в лопатката и ходеше с превързана ръка; след това той се скара с Раковината и взе на „Северен елен“ двама нови моряци. Те се уплашили от дивите му постъпки, побягнаха от него и разказваха на брега такива страшни истории за него, че никой не се решаваше да отиде при него и „Северен елен“ стоеше без работа на котва край брега. „Разъл-Дазъл“ със счупена мачта лежеше до него. Ние със Скоти бяхме неговият екипаж. Уиски Боб се спречкал с Франк и отиде с гърка Ники към устието на река Сакраменто; оттам те доведоха една нова лодка, която откраднали от някои италианци; нейните собственици после дойдоха в пристанището и търсеха лодката си от всички пирати на стриди. Ние разбрахме, че само Уиски Боб и гъркът Ники са могли да я откраднат. Но къде ли са я скрили? Гърци и италианци по стотина взеха участие в търсенето; те грижливо претърсиха всички ъгълчета на залива и устията на всички реки, но не можаха да намерят нищо. Тогава стопанинът обеща петдесет долара награда за онзи, който я намери. Разбира се, това предизвика още по-голям интерес към изгубената лодка.

В неделя дойде при мене старият капитан Спинг и с тайнствен вид ми разправи, че като ловял риба около Аламедското пристанище, през време на отлива видял на един стълб завързано въже. Той се опитал да дръпне въжето и вдигне онова, което е било вързано за него, но не могъл. На друг стълб по-нататък бил превързан другият край на въжето и той също бил прикрепен под водата към нещо много тежко. Ясно е, че това е изгубената лодка. Капитанът дошъл да ме придума да му помогна да дигнем лодката и спечелим петдесетте долара. Но аз смятах, че крадците трябва да имат своя етика в отношенията си един към друг, и отказах да участвам в тази операция.

Но французинът Франк и Нелсън бяха скарани с Уиски Боб (горкият Уиски Боб! Той беше добро и благородно момче, но слабохарактерен и алкохолик, наскоро след събитията, които описвам, намериха тялото му в залива, продупчено с куршуми). Не мина и един час, откакто се отказах от предложението на капитан Спинг, покрай мене мина „Северен елен“. Капитанът стоеше на борда с Нелсън. Подир тях вървеше шхуната на французина.

След няколко време те се върнаха обратно и вървяха в някакъв странен ред; когато направиха завой, за да заобиколят пясъчните височини, аз видях, че от водата стърчи носът на една рибарска лодка; тя беше вързана с въжета за гемията и за шхуната. Отливът беше в пълен разгар и те се забиха право в пясъка с рибарската лодка в средата. Веднага Ханс, моряк от гемията, спусна гребна лодка и отиде към пристанището; по стърчащата на носа на лодката празна бутилка лесно можеше да се отгадае целта на пътуването му. Неговият господар искаше по-скоро да полее спечелените тъй лесно петдесет долара. Изобщо всички поклонници на царя Алкохол имат психология: те пият от радост и от скръб; в последния случай те пият за бъдещия успех, който ще трябва рано или късно да им се падне: пият от радост при среща с приятели и пият, след като се скарат с тях — от скръб, че са ги изгубили; ако им върви на любов, пият от радост, а ако не им върви — пият от скръб. В периоди на безработица те пак усещат потребност да пият колкото е възможно повече, за да зашуми в главата им и времето да не отива напразно. В трезво състояние те изгарят от желание да пият безкрай.