Цар Алкохол

Рано на другата сутрин чух диви викове, които идеха от „Северен елен“; скочих, без да се боя от сутринния мраз, и видях зрелище, което дълго време разсмива цялата крайбрежна улица. Красивата рибарска лодка лежеше на пясъка, смачкана, плоска като баница, а над нея стърчаха шхуната на французина Франк и „Северен елен“. По една нещастна случайност якият дъбов нос на лодката беше пробил две дъски в борда на „Северен елен“. Когато започнал приливът, в образуваната дупка нахлула вода; Нелсън се събудил, когато водата започнала да залива пейката му. Аз отидох на помощ, двамата изгребахме водата от шхуната и запушихме дупката.

После Нелсън приготви закуска и докато ядяхме, обсъждахме създаденото положение. Той беше разорен. Аз също. Никога вече няма да ни платят петдесет долара за тая купчина дъски, която лежеше на пясъка под нас. Неговата ръка беше ранена и нямаше команда. На мене ми бе изгорено главното платно и също нямах команда.

— Какво би казал ти, ако ти предложа да работим в съдружие? — попита Нелсън.

— Хайде да работим заедно — отговорих аз.

По такъв начин направихме съдружие с Младия Закачка — Нелсън, най-дивият и безумен от всички пирати на стриди. Заехме от Джон Райнхолдс пари, купихме припаси, напълнихме едно буре с прясна вода и същия ден отплавахме към местата на стридите.

Глава 12

Никога не съм съжалявал за ония безумни месеци, които прекарах заедно с Нелсън. Да, той наистина умееше да управлява гемия, макар че принуждаваше да трепери от страх оня, който пътува с него. Да бъде винаги на косъм от гибелта беше за него наслаждение. Той се гордееше, че прави онова, което никой не се осмеляваше да прави. Той имаше и един особен навик — никога не намаляваше платната; през всичкото време, докато плавах с него, „Северен елен“ нито веднъж не плава с намалени платна, колкото силно да духаше вятърът. Нашата палуба никога не изсъхваше. Гемията издържаше голямо напрежение, но все пак постоянно беше с всичките си платна.

Напуснахме Оукландското пристанище и излязохме в открито море да търсим приключения.

Тази славна страница от моя живот беше възможна само благодарение на царя Алкохол. И аз го обвинявам в това. Но жадно се стремях към живот, пълен с приключения; а да се приобщя към него можах само с благосклонното съдействие на царя Алкохол. Такива бяха хората, които живееха този живот. Щом исках да живея като тях, трябваше да върша онова, което вършат те. Само благодарение на пиянството аз станах другар и съдружник на Нелсън. Ако бях изпил само оная бира, която той плати или ако бях отказал съвсем да пия, той за нищо на света нямаше да ме приеме за съдружник. Той имаше нужда от другар, който не само да споделя трудностите с него, но който би могъл при случай да му направи и компания.

Цял се отдадох на новия живот. Кой знае защо си въобразявах, че цялата тайна е в това да се напивам до безчувственост, като мина през всичките стадии на опиянението, които може да издържи само един железен организъм, и най-после да дойде до съвършено изгубване на съзнание и до пълна свинщина. Вкусът на алкохола не ми харесваше, затова пиех изключително, за да се напия — да се напия безнадеждно, окончателно. Аз, който по-рано треперех над парите, събирах ги петак по петак, пазарях се като Шейлок и разплаквах вехтошарите, аз, който бях изтръпнал, когато видях как французина Франк похарчи наведнъж осемдесет цента, за да черпи осем души с уиски, аз започнах сега да се отнасям с парите много по-лекомислено и безгрижно, отколкото мнозина от познатите ми пияници.

Помня как една вечер слязохме с Нелсън на брега. Имах в джоба си сто и осемдесет долара, мислех да си купя някои дрехи, а след това да пийна. Необходимо ми беше да се облека. Всичко, което имах, носех на себе си, а това всичко се състоеше от следните предмети: чифт морски ботуши, от които водата за щастие изтичаше също така бързо, както и се вливаше; широки панталони за петдесет цента, басмена риза за четирийсет цента и мушамена шапка. Обърнете внимание, че не споменах нито долни дрехи, нито чорапи — нямах нито едното, нито другото.

За да отида до дюкяните с готови дрехи, трябваше да мина покрай цял ред кръчми. Затова реших по-напред да пийна. До дюкяните с готови дрехи не успях вече да стигна. На другата сутрин, съвсем разбит, с отровен организъм, без пари, но доволен, аз се върнах на гемията и пак навлязохме в морето. Имах само ония дрехи, с които бях, когато слизах на брега, а от сто и осемдесетте долара не бе ми останал нито един цент. На ония, които никога не са се опитвали да се занимават с това, може да им се види невероятно, че един хлапак може в продължение на някакви дванадесет часа да похарчи сто и осемдесет долара за пиене. Аз обаче знам, че това е напълно възможно.