Цар Алкохол

Тогава реших да доплувам до Соланския бряг, но толкова бях отслабнал и премръзнал и толкова бавно се движех напред — при това всяко махане ми струваше такъв страшен труд, — че скоро оставих всяко усилие. Просто се отдадох на течението, като само понякога размахвах ръка, за да се държа в равновесие над вълните, които под влияние на започналия прилив все по-силно бърчеха повърхността на водата. И тогава почувствах страх. Бях вече съвсем трезвен и не ми се умираше. Намирах стотици причини, за да остана жив. Но колкото повече причини намирах, толкова по-вероятна ставаше възможността да се удавя.

Бях прекарал вече четири часа във водата, когато се съмна. Утрото ме завари в крайно печално положение; бях в ивицата на водовъртежите около фара на Кобилишкия остров, там, където се срещат и се борят едно с друго бързите течения от приливите Валехо и Каркинец; в този момент те освен това се бореха и с прилива, който гонеше вълни от залива Сан Пабло. Завея хладен вятър, къси и силни вълни обливаха лицето ми и аз вече започнах да гълтам солена влага. Като опитен плувец разбрах, че краят ми е близък. Но тъкмо тогава ми дойдоха на помощ — една гръцка рибарска гемия, която отиваше във Валехо. Още веднъж, благодарение на организма си и физическата си сила, аз се спасих от цар Алкохол.

Такива безумни постъпки под влияние на цар Алкохол съвсем не са рядкост. Една точна статистика на всички случаи на самоубийства, предизвикани от него, би хвърлила човечеството в ужас. Да вземем, ако щете, онова, което стана с мене: за мене — млад, здрав, нормален човек — желанието да посегна на живота си не може да бъде естествено; но необходимо е да се вземе под внимание, че това желание се появи у мене след дълъг период на пиянство, когато нервите, и мозъкът ми бяха силно отровени от алкохола; при това моето въображение винаги се е отличавало със склонност към драматични и романтични приключения и в момента, когато пиянството ме бе докарало до пълно безумие, мисълта за геройска смърт ме хвърли във възторг. А между това дори закоравелите, болезнено предадени на алкохола пияници и те посягат на живота си повечето пъти след продължително пиянство, когато и нервите, и мозъкът са целите просмукани с отрова.

Глава 13

И ето, аз напуснах Бенишия, където цар Алкохол щеше да ме погуби. Тръгнах да скитам по света, покорявайки се на шепота, който ме зовеше в далечините и обещаваше да ми открие смисъла на живота. Но където и да тръгнех, пътят ми винаги минаваше през места, където алкохолът се лееше като река. Навред кръчмата служеше за сборен пункт. Кръчмата беше клубът на сиромасите и той беше единственият клуб, където имах свободен достъп и аз. В кръчмата аз можех да завързвам познанства. Влизах в кръчмата и можех да разговарям там с когото поискам. Във всички непознати градове и села, през които минавах, кръчмата беше единственото място, където можех да вляза. От момента, когато пристъпвах прага на кръчмата, аз преставах да бъда чужд човек в непознатия град.

Тука ще си позволя да направя отстъпление и да разправя нещо, което стана с мене много наскоро — едва миналата година. Аз запретнах четворката коне в една лека таратайка и качих вътре Чармиан: три и половина месеца по такъв начин обикаляхме с нея най-дивите места ма Калифорнийските и Орегонските планини. Всяка сутрин аз работех — пишех всекидневната си порция белетристика. Като напишех, колкото си бях предвидил, качвах се в таратайката и пътувахме цял ден — до следната спирка. Но удобни за спиране места не всякога се намираха на еднакви разстояния едно от друго; състоянието на пътищата също така биваше съвсем различно; затова ставаше необходимо всеки път в предвечерието да си съставям план за пътуването и да си определям къде и как ще работя. Трябваше да знам кога именно трябва да пристигнем, за да седна да пиша навреме и навреме да завърша определеното число страници. Понякога се случваше, когато ни предстоеше дълъг път, да ставам в пет часа сутринта и да сядам на работа. Понякога пък, когато пътят биваше удобен и не много далечен, можех да започна работа и в девет.

Но как да разпределя предварително деня си? Щом пристигах в някой град, най-първо настанявах конете за през нощта, а из пътя от конюшнята до хотела се отбивах в някоя кръчма. Първо, трябваше да пийна нещо — да, да, искаше ми се да пийна; но не забравяйте, че аз се научих да пия именно затова, защото жадувах да разузная много работи. И така, трябваше преди всичко да пийна.

— Сръбнете с мене за компания — обръщах се към кръчмаря. И след това, като пийнехме, аз започвах да разпитвам за пътя и удобните места за спиране по набелязания маршрут.

— Почакайте — казва например съдържателят на кръчмата, — има път през Тероутерския гребен. Той беше едно време в добро състояние. Минавал съм оттам преди три години. Но през пролетта май че не работи. Знаете ли какво — чакай да попитам Джери…

И кръчмарят се обръща към някой човек, който е седнал пред масичка или се е облакътил в другия край на бара, — някой си Джери, Том или Бил.