Цар Алкохол

И не съжалявах за нищо. Бях горд. Показах на всички, че знам да харча пари не по-зле от най-разточителните от тях. В обществото на тия силни хора показах своята сила. Доказах за сетен път, както често бях доказвал и по-рано, правото си да нося титлата принц. Моето настроение може донякъде да се обясни като реакция против оскъдния живот и непосилната работа през годините на детинството ми. Възможно е в това време да съм имал в ума си смътното съзнание: по-добре да бъда пръв в средата на тия скандалджии и пияници, отколкото да превивам гръбнак над стана дванайсет часа в денонощие и да получавам десет цента на час. Когато работиш във фабрика, не можеш да преживяваш силни моменти. Пък ако този епизод, когато пропих сто и осемдесет долара за половина денонощие, не е силен момент, желал бих тогава да знам кое е.

Не бойте се — аз ще пропусна много подробности от сближението си с царя Алкохол през този период от моя живот; ще спомена само ония случаи, които могат да хвърлят светлина върху неговият начин на действие. Три обстоятелства ми позволиха да се отдавам на това непробудно пиянство: първо — необикновено здравият организъм, по-як, отколкото у повечето хора; второ — здравият живот в морето и трето — защото не пиех постоянно, а с прекъсване. Когато отивахме в морето, ние никога не взимахме никакви питиета.

Пред мене малко по малко се разкриваше светът. Вече бях пропътувал стотици мили из морето, знаех много крайбрежни градове и рибарски селца. Безспокойният дух ме гонеше по-нататък. Още не бях видял всичко. Много неща още не знаех. Но за Нелсън беше достатъчно и онова, което бе успял да види. Той тъгуваше за своето любимо Оукландско пристанище; когато реши да се върне там, ние се разделихме с най-приятелски чувства.

Сега моя главна квартира стана старинният град Бенишия в пролива Каркинец. Тук, в залива, стояха на котва цяла редица рибарски лодки; в тях живееше топла компания скитници и пияници, към които аз се присъединих. Тук често ми се случваше да плавам нагоре и надолу по реката, защото постъпих рибарски патрул. В промеждутъците между лова на лососи и тези пътувания случваше ми се по-често да слизам на брега и затова започнах да пия повече и узнах по-добре какво нещо е пиянството. Никой не можеше да ме надпие, макар че понякога пиех пряко сили, за да покажа геройството си. Една сутрин ме извлякоха в безсъзнателно състояние от мрежите, разпънати да съхнат на прътовете; вечерта, пиян, съм попаднал в тях, без да помня, и съвсем съм се заплел. Когато в пристанището припомняха това произшествие със смях и шеги и по този случай пак пиеха, аз бях страшно горд. Тъй като това се смяташе за истински подвиг.

А когато веднъж пих без пробуда цели три седмици наред, реших, че съм стигнал до крайната точка. Е, мислех си, по-нататък вече няма къде. Време е да се свестиш, време е да отидеш напред. Винаги, независимо от това, дали бивах пиян, или не — в дъното на душата ми един глас ми шепнеше, че всички тия пиянства и рисковани пътувания още не са целият живот. Този глас беше моят добър гений. За щастие аз бях създаден така, че навред и винаги слушах този глас. Слушах как той ме примамва натам, към белия свят. Добродетелта тука не играеше никаква роля. То беше любопитството, желанието да знам, безпокойното търсене на нещо чудесно, което смътно налучквах или за което се досещах. Какъв смисъл има инак животът — запитвах се, — ако ей това е всичкото, което той може да даде? Не, сигурно трябва да има още нещо, далеко-далеко.

Но веднъж цар Алкохол изигра с мене една зла шега и това ме подбуди веднага да изпълня решението си — да напусна досегашния си живот и да се погрижа да отплувам по-далеко. Тази шега беше невероятна — чудовищна шега; тя откри пред мене една бездна, за която по-рано нямах представа. Веднъж — беше един часа през нощта след усилено пиене — аз си тръгнах с несигурни стъпки към моята лодка, привързана в самия край на пристанището; мислех да спя в нея. Приливът с бясна скорост гонеше вълните из пролива Каркинец. Когато най-сетне напразно се мъчех да вляза в лодката, настъпи времето на пълния отлив. Нито на брега, нито в гемията имаше жива душа. Течението ме понесе. Не се уплаших. Подобно приключение ми се видя дори занимателно. Аз плувах добре и в това разгорещено състояние, в което бях, допирането на студената вода до тялото ми ме освежаваше като прохладно платно.