Цар Алкохол

И тогава именно цар Алкохол изигра с мене своята безумна шега. Неочаквано ме обзе желанието да се отдам на волята на вълните на отлива. Всякакви болезнени настроения са ми били винаги чужди. Мисълта за самоубийство никога не ми е минава през ум. Сега, когато тя ми се мерна, стори ми се, че подобна смърт ще бъде красив, великолепен завършек на моя кратък, но интересен живот. Аз, който никога не съм познавал любовта на момиче или жена, нито родителска привързаност, не познавах насладата, която може да даде широката област на изкуството, аз, който нито веднъж не бях се катерил по безстрастните и далечни като звездите върхове на философията и който бях видял само едно малко ъгълче на широкия и красив свят, реших, че няма повече нищо, че съм видял всичко, изпитал всичко, каквото има интересно в живота, и че е дошло време да умра. Това беше една мръсна дяволия на цар Алкохол, който завладял моето въображение, ме надмогна и в пиян сън ме повлече към смъртта.

О, той умееше майсторски да убеждава! Да, нямаше съмнение, че аз съм изпитал всичко в живота и това всичко нямаше голяма цена. Състоянието на скотско опиянение, в което бях прекарал няколко месеца (при този спомен ме обзе съзнанието за моето падение и предишното чувство за греховност), — ето най-доброто, което съм изпитвал; и много ли струваше то — аз сам виждах сега. Да вземем за пример ония стари пропаднали скитници, които някога съм черпил. Ето, значи какъв е краят. Нима и аз ще стана като тях? — Не, хиляди пъти не! И аз проливах сълзи на сладка скръб над прекрасния юноша, когото течението отнасяше. (Кой не е видял плачещи пияници, меланхолично настроени? Можете да ги срещнете по всичките барове и ако нямат друг слушател, комуто да разправят за своите страдания, те ги поверяват на кръчмаря, който, ще, не ще, трябва да ги слуша, защото му се плаща).

Допирането на водата беше извънредно приятно. Такава смърт беше достойна за мъж. Цар Алкохол внезапно бе курдисал в моя опиянен мозък съвсем друга музика. Далеч от сълзите и съжаленията! Аз умирам със смъртта на герой, който загива по своя воля и от собствената си ръка. Затова проточих от цяло гърло предсмъртна песен; водата, която се плискаше и попадаше в очите ми, ми напомняше в какво положение се намирам.

По-надолу от град Бенишия, там, където се издава в морето пристанището Солано, приливът се разширява и образува така наречения залив на Търнъровата корабостроителница. Аз плувах в ивицата на крайбрежното течение, което минава край пристанището Солано, а оттам отива в залива. Отдавна знаех какъв силен водовъртеж се образува там, където това течение завива около Острова на мъртвеца, за да се понесе след това към пристанището. А мен съвсем не ми се искаше да ме понесе към колците. Не ще бъде много приятно: при това ще трябва да прекарам цял час в борба с течението, когато изплувам от залива.

Съблякох се под водата и бързо заработих с ръце, за да пресека течението под прав ъгъл. Спрях се само когато видях по светлината на пристанището, че съм го оставил далеко зад себе си. Тогава легнах по гръб, за да почивам. Бях работил здравата; трябваше да мине известно време, докато поема дъх.

Бях в пълен възторг — успях да избегна опасността. Започнах пак да пея своята предсмъртна песен; то беше някаква импровизация на пиян хлапак. — Не пей, рано е още — пошепна ми цар Алкохол. — В Солано животът не спира и през нощта. На пристанището идват железничари. Те ще чуят, ще дойдат с лодка и ще те спасят, а ти не искаш да те спасяват. — Разбира се, че не исках. Как? Нима да ме лишат от възможността да умра с героична смърт? За нищо на света! И аз лежах на гърба си, гледах звездите и наблюдавах как покрай мене минават светлините на пристанището — червени, бели, зелени. На всяка от тях пращах за сбогом трогателно скръбен поздрав.

Когато се озовах далеко, сред пролива, пак запях. Понякога правех няколко движения, но повечето просто се оставях на течението да ме носи; а пред очите ми минаваха някакви безкрайни, пияни сънища.

Ала още преди да съмне, аз поотрезнях малко под влиянието на студената вода — тъй като бях стоял в нея вече много часове. Вече започвах да се интересувам в кое място на пролива съм. Мина ми през ума също, че скоро ще почне приливът, който може да ме подхване и да ме изхвърли обратно на брега, преди да успея да доплувам в залива Сан Пабло.

След това открих, че съм се уморил и че ми е много студено. На това отгоре бях съвсем трезвен и вече нямах ни най-малкото желание да се удавя. Като погледнах към брега на Контра Коста, различих на него очертанията на металната фабрика Селби и фарът на Кобилишкия остров.