Цар Алкохол

— Я слушай, Джери, как стои работата с Тероутерския път? Ти ходи до Уилкинс миналата седмица.

А докато Бил, Джери или Том, размърда мозъка си и пусне в ход мислителния си апарат, аз му предлагам да пие една чашка с нас. Сетне започва обсъждането, кой път е по-добър, този или онзи, къде е по-удобно да се направи спирка, колко време приблизително ще има да се пътува, къде са най-богатите с пъстърва реки и така нататък; в разговора се намесват присъстващите и беседата се съпровожда с почерпка.

Още две-три отбивания по кръчмите и главата ми започва малко да шуми; но затова пък съм се запознал почти с всички в града, успял съм да узная всичко за самия град и доста много за околностите му. Вече знам всички местни политически деятели, адвокати, журналисти, търговци, а също така чифликчиите, които понякога идват в града, ловджиите, златотърсачите. Вечерта, когато се разхождаме с Чармиан из главната улица нагоре и надолу, тя безкрайно се чуди, като вижда многобройните познати, които съм успял да завъдя в този съвсем чужд град.

Всичко това говори какви услуги ни оказва цар Алкохол. С тези услуги той още повече затвърдява властта си над хората. И навсякъде, където и да попадах през дългите години на скитничество по белия свят, — пак виждах все същото. Дали това бе кабаре в Латинския квартал в Париж, или пък кафене в някое глухо италианско селце, или бордей за моряци в някой крайморски град, или пък най-после в клуба за уиски-сода, — винаги излизаше така, че само там, където Цар Алкохол сближава хората, мога отведнъж да се доближа до чужд човек, да срещна, който ми трябва, и да разузная всичко. И затова е необходимо, в бъдещите щастливи дни, когато цар Алкохол ще бъде наред с другите остатъци от варварството, заличен от живота на човечеството, кръчмата да бъде заменена с нещо друго; трябва да има друго някое място, където чужди хора да имат възможност да се срещнат, да се сближат и да правят нужните им справки.

Но време е да се върна към моя разказ. След като напуснах Бенишия, новият път, който бях избрал, ме доведе пак в кръчма. Аз нямах никакво морално предубеждение против пиянството; вкусът на алкохола, както по-рано, съвсем не ми се харесваше. Но бях вече започнал да се отнасям към цар Алкохол с почтителност и недоверие. Съвсем не можах да забравя шегата, която той изигра с мене, когато съвсем не желаех да умирам. И затова продължавах да пия, но реших да бъда нащрек и занапред да не се поддавам, когато цар Алкохол започне да ми нашепва мисълта за самоубийство.

Когато стигнех в някой нов град, веднага завързвах познанства в кръчмата, когато скитах и нямаше с какво да заплатя за нощуване, единственото място, където се съгласяваха да ме приемат и да ми дадат място при огнището, беше кръчмата. В кръчмата аз можех да се измия, да се вчесам, да почистя дрехите си. При това проклетите кръчми винаги бяха на лесно, под ръка. Моят роден Запад просто кипеше от тях.

Разбира се, че не можех така да вляза при непознати хора в къщата им. Техните врата не бяха отворени за мене; при тяхното огнище нямаше приготвено за мене място. С църкви и свещеници никога не бе ми се случвало да имам работа. Но онова малко, което знаех за тях, съвсем не ме привличаше. Църквата не бе обкръжена с яркия ореол на романтизма; тя не обещаваше никакви интересни приключения. Свещениците пък принадлежаха към онзи род хора, с които никога нищо не се случва. Те прекарват цял живот на едно и също място; това са хора на реда и строгата система, същества ограничени, с тесен кръгозор. В тях не може да се търси величие, богато въображение, чувство на другарство. А аз исках да се запознавам с добри момчета, весели и добродушни, притежаващи смелост, която понякога да преминава в безумие; аз търсех другари щедри и великодушни, а не мокри кокошки.

Ето още едно от обвиненията, които отправям на цар Алкохол: ужасно е, че той слага ръка именно върху добрите момчета — върху ония хора, у които има пламъчец, пориви; върху ония, които имат размах, горещината и всички най-ценни човешки слабости. А цар Алкохол гаси този пламъчец, заглушава всичките пориви; макар да не убива отведнъж своите жертви и не отнема разсъдъка им, той ги принуждава да загрубеят, да се отпуснат, той изкривява и развращава душата им, без да остави в нея нито следа от предишното благородство, предишната изтънченост.