Цар Алкохол

Аз пусках в ход всевъзможни метафори и хиперболи, като се мъчех да им обясня как цели векове и бездни от невъобразим ужас и мъка могат да се преживеят в промеждутъка между две ноти джига, която бързо се свири на рояла. Аз се блъсках цял час да им разтълкувам това свойство на страната на хашиша и в края на краищата нищо не можах да им обясня. А щом се оказах безсилен да им опиша поне една особеност от цялата онази безкрайност на ужасни и чудесни свойства на това царство, това значи, че не съм съумял да им дам ни най-малка представа за страната на хашиша. Но стига само да заговорим за тая очарователна страна с някого, който също е пътувал из нея, и ние веднага се разбираме. Една фраза, една дума ще извикат в ума му онова, което не са могли да извикат цели часове обяснения във въображението на хора, които никога не са странствали там. Също така стои работата и с държавата на цар Алкохол, където царува Бялата логика. На ония, които нито веднъж не са били там, разказът на пътешественика ще се стори неразбран и фантастичен. Аз мога само да помоля ония, които не са били в царството на цар Алкохол, да се помъчат да приемат моя разказ на доверие.

В алкохола пребивават съдбоносните интуиции на истината. В това отношение трезвият Джон отстъпва на пияния Джон. Както изглежда, истините не винаги са от един вид. Едни истини са по-истинни, други по-лъжливи и тези последните именно имат най-голяма цена за живота, който иска да се осъзнае и да се изживее. Вие виждате сега, о, неизкушени читателю, какво безумно богохулно царство аз се мъча да ви опиша с езика на племето на цар Алкохол. Този език е чужд на вашето племе, членовете на което решително се отклоняват от пътищата на смъртта и избират само пътищата на живота. Защото съществуват пътища и пътища, както съществуват истини и истини. Но имайте малко търпение. Може би през онова, което първо ще ви се стори само сбор от думи, все случайно ще съзрете едва набелязаните очертания на други далечни страни и племена.

Алкохолът говори истината, но тази истина не е нормална. Всичко нормално е здраво. Онова, което е здраво, води към живот. Нормалната истина е истина от друг, по-низш вид. Да вземем товарния кон. Въпреки цялата безутешност на своето съществуване, от първия момент до последния той по някакъв загадъчен, непонятен за нас начин продължава да вярва, че животът е хубав, че тежката работа в хомота е хубава, че смъртта — какъвто страх и да изпитва той инстинктивно пред нея — е празно плашило, че животът е прекрасен и че заслужава да се живее; че в края, когато животът у него отслабне, няма да го мушкат, бият и подкарват и да го принуждават да се труди пряко сили; че и старостта има своите добри страни, цени се и се ползува с уважение, макар че в същност старостта се явява в образа на кранта в скотобойната, която се препъва при всеки удар, на всяка крачка, всред безжалостно робство и бавно разложение чак до края, а този край е — разпределение частите на крантата (чувствителното й месо, розовите яки кости, соковете й, ферментите и всички усещания, които някога са я въодушевявали) по птичите дворове, по кожарниците, по фабриките за лепило и по заводите за изкуствен тор. Но до последната си несигурна стъпка този товарен кон трябва да вярва в низшата истина, в истината на живота, която изобщо единствена прави живота възможен.

Този товарен кон, както всички други коне, както изобщо всички животни заедно с човека, е ослепен от живота и всичките му чувства са притъпени. Той ще живее с каквато цена и да бъде принуден да се разплаща за това. Животът е хубав въпреки всякакви страдания, животът е хубав, макар че винаги се завършва с гибел. Ето какъв вид истини са необходими ако не за вселената, то за населяващите я същества, за да могат да понасят живота, докато умрат. Този вид истини, колкото погрешни и да изглеждат, са разумни и нормални истини, които трябва да изповядва всичко живо, за да не загине.

Единствено на човека от цялото животинско царство е дадена привилегията да мисли. Човекът със силата на своя разум може да проникне през измамливата видимост на нещата и да застане лице с лице срещу вселената, която студено и равнодушно гледа и него, и мечтите му. Той може да направи това, но толкова по-зле за него. За да живее пълен, кипящ живот, за да бъде жизнерадостен, т.е. да бъде такъв, какъвто е създаден, трябва да бъде ослепен и притъпен от живота. Но което е добро, то е истинско. И този вид истина — макар и погрешен — е единственият, който човек трябва да изповядва. Само от такъв род истини той трябва да се ръководи в своите постъпки, с непоколебимата увереност, че това е единствената истина и че друга истина не съществува. Човек трябва да взема за чиста монета измамите на чувствата и подигравките на плътта и през мъглите на чувствеността да догонва неуловимите лъжливи призраци на страстта. По-добре е за него да не забелязва мрачните страни на живота, неговата пустота и да не се рови твърде в собствената си алчност и похот.