Царството

- Наистина?

- Да, това е изключително влиятелно съчинение.

Кришна замълча, сякаш събираше мислите си.

- Това не е книга „за" каквото и да било. Тя е Оракулът.

Нанси трудно успяваше да скрие своето неверие.

- Оракулът? Значи ти помага да видиш бъдещето? Нещо подобно на хороскоп?

Кришна поклати глава и млясна неодобрително с уста и Нанси разбра, че книгата се ползва с много по-голяма почит от хороскопите на Запад.

- Съжалявам - побърза да каже тя. - Извинявай за неуместните ми въпроси.

Кришна се усмихна.

- Онези, които я използват, се кълнат в нея. Тя е много голяма сила в съвременния източен живот. В трудни моменти японското правителство често се съветва с нея. Всички водещи бизнесмени в Хонконг и Сингапур я ползват непрекъснато. Дори съм на мнение, че добива все по-голяма популярност и на Запад.

- Това е много необичайно.

Беше нелепо да си представи успели, облечени в костюми бизнесмени и политици да използват гадателска книга. От друга страна, имаше достатъчно западни политици, които правеха същото, но обикновено не го обявяваха на всеослушание.

- Може ли да хвърля едно око?

Кришна взе книгата и ѝ я подаде. Докато се опитваше да потисне своя скептицизъм, Нанси отгърна напосоки една страница. В горния край имаше странна диаграма, състояща се от шест прави линии, подредени една над друга. Всяка беше дълга около пет сантиметра. Някои от линиите бяха непрекъснати, други имаха малък процеп по средата. Под диаграмата имаше име, а под него - загадъчен текст, който ѝ напомни за гатанките, които учеше като дете. Кришна се наведе към нея и посочи диаграмата.

- Това се нарича хексаграма. Съществуват шейсет и четири възможни съчетания от непрекъснати и прекъснати линии, което означава, че във вселената могат да съществуват само шейсет и четири хексаграми. Всяка си има име. Всяка от тези шейсет и четири хексаграми представлява един етап от безкрайния цикъл на промени, които засягат всички неща във вселената. Във всеки миг от времето можем да определим в коя точка от цикъла на промените се намираме, като начертаем хексаграма и се посъветваме с Оракула за нейното определение. Ето, виж, този текст под хексаграмата я обяснява. Ако искаш да се посъветваш с Оракула, първо му задаваш въпрос, а след това създаваш хексаграма. Някога са го правили, като са хвърляли нагоре четирийсет и девет клечки от бял равнец. В зависимост от това как падат, те представят една от възможните шейсет и четири хексаграми. Днес обаче хората просто хвърлят шест пъти монета. Антон го правеше всяка сутрин. Ези означава непрекъсната линия, а тура прекъсната. Това е много по-лесно.

- Питам се защо го е правил? Странно е да вършиш подобно нещо, щом не е част от родната ти култура. Къде се е запознал с тази практика?

- Нямам представа, но не правеше нищо, без първо да се допита до Оракула. Хората смятат неговите напътствия за много успокояващи.

- Те обаче се основават на случайна подредба, нали така?

- Да, но това не е съвсем вярно. Нищо в природата не е напълно случайно. Ако погледнеш течението на водата или формата на линиите в дънера на дърво, на пръв поглед изглеждат случайни, но фактически са подредени по начин, който надхвърля нашите възприятия. Това е „подреден хаос" - неговите правила ни се изплъзват, но не могат да се изплъзнат на Оракула.

Китайците наричат този порядък в безпорядъка Ли. Според някои хора Оракулът просто превежда в думи Ли, така че човек може да разбере къде се намира в постоянния процес на космически промени и да действа по съответния начин. Затова ако слушаш Оракула, ти един вид се вслушваш в гласа на вселената. Или поне това твърдят мъдреците...

Кришна затвори книгата и вдигна очи към нея.

- Антон познава много добре азиатската култура, особено тибетската и китайската. Той сигурно знае за Ли, така че намира смисъл в Оракула. Вероятно по време на пътуванията му някой го е научил как да го използва.

Да, доста странен човек, каза си Нанси. Странен, но много интересен. Нейната собствена самоличност беше толкова ясно изразена: тя нямаше съмнение откъде идва и накъде върви, коя е родната ѝ култура, но е Херцог изглежда не беше така. Човек можеше да отдаде тази склонност към гадаене на несигурност или слабост в характера, макар че вярно беше точно обратното. Антон Херцог беше много обаятелен, имаше силна, властна и доминираща личност, която впечатляваше всички, с които се срещаше. Обаче имаше ли човек в „Трибюн", който го познаваше истински? Тя огледа хексаграмата пред себе си. Дали можеше да ѝ каже какво крие бъдещето? Има ли истина в нейните думи?

Нанси се намръщи.

- Антон наистина ли я е използвал всеки ден? Кришна кимна.

Тя сведе очи и се вторачи в износената кожена подвързия на странната книга. Мълчаливо върна Оракула на мястото му в средата на бюрото на Херцог, внимателно, сякаш полага спящо животно и се страхува да не се събуди. Когато остави книгата, Кришна се изправи.

- Има нещо, което мога да ти покажа, за да разбереш Антон по-добре. Видеофилмче, което засне преди време... Имам го оттатък на дивиди. Ще ида да го взема...