Щом Кришна излезе от стаята, книгата отново привлече погледа на Нанси.
Някак си беше завладяла нейното въображение. А тя имаше отчаяна нужда от помощ какво да предприеме нататък. Мисълта, чс Оракулът ще ѝ осигури достъп до някакъв присъщ на вселената глас, ѝ се струваше невероятна, но доста съблазнителна. В този миг беше забравила мъките, преживени в полицията, и дори съдбата на Антон Херцог. Единствено искаше да разбере дали Оракулът наистина работи. Нали не би могъл да навреди, каза си тя, докато се настаняваше на стола на Херцог и наместваше Книгата на промените в средата на плота. Сложи лявата си ръка върху корицата, сякаш щеше да се кълне на свидетелската скамейка в Библията. После много бавно си намисли въпрос.
После се зае да извърши казаното от Кришна: подхвърли шест пъти монетата и си отбеляза резултатите на лист хартия. Така успя да направи своята първа хексаграма. Известно време я оглежда. Нищо не ѝ говореше - беше просто сбор от прекъснати и непрекъснати линии. Тя отвори книгата и внимателно затърси в нея, докато не я откри.
Това беше хексаграма 50: Тинг - „Котелът"
Нанси зачете тайнственото послание, изписано под нея.
Нанси прочете няколко пъти текста, а бръчките на челото ѝ ставаха все по-дълбоки.
- Ето намерих го - каза Кришна, докато се промъкваше покрай масите и бюрата, отрупани със списания и книги.
Нанси продължаваше да оглежда тайнственото тълкувание на хексаграмата. Без да отмества очи, тя попита:
- Кришна, можеш ли да хвърлиш едно око на това?
- Какво?
- Ето, хексаграма номер петдесет.
Кришна дойде при нея, за да види какво има предвид.
- Значи си задала въпрос на Оракула?
Огледа я подозрително, а после обърна книгата към себе си, за да може да чете.
- Да видим.
Първо прелисти страниците до втората част, където провери грижливо дали правилно е определила номера на хексаграмата.
- Да, правилно, това е хексаграма номер 50. Тинг. Котелът.
След това намери тълкуванието и го прочете. Докато го правеше, повдигна вежди от учудване и после я погледна обвинително.
- Нанси, какво попита Оракула?
Тя се изчерви.
- Попитах го дали наистина работи.
Кришна я изгледа с весели пламъчета в очите.
- Добре, тогава нека ти кажа какво ти е отговорил. Оракулът се описва като котел.
- Да, толкова можах и сама да разбера. Но само толкова.
- Чакай, не бързай и помисли малко. В Древен Китай котелът е общинска собственост и са го използвали, за да варят храна за цялото село. Днес вече никой не използва котли. Оракулът ти казва, че някога всички са го употребявали и са имали полза, но днес вече не го правят.
Нанси слушаше заинтригувана. Кришна продължи:
- А сега слушай внимателно, това е най-важната част. Той прочете тълкуванието на глас:
Нанси вдигна рамене, за да покаже, че не разбира, но Кришна продължи:
- Оракулът казва, че в него още има храна, че съдържа мъдрост и прехрана, още съдържа истината. После казва, че другарите му завиждат. Под „другари" има предвид хората, които днес се държат като оракули: лекарите, политиците, свещениците. Казва, че тези модерни оракули завиждат за силата в Книгата на промените, но завистта им е напразна, защото тя има достъп до истината.
После казва следното:
Кришна се изсмя високо
- Какво? Какво смешно има? попита Нанси.
- Оракулът се оплаква, че днес никой не знае да го използва както трябва и че истинската му мъдрост, „мазнината на фазана", не е докосната. Накрая завършва, като казва, че щом отминат тези черни времена, когато спре да вали, хората ще разберат, че казва истината, и доброто време отново ще се върне.
- Това е много необикновено. В него има смисъл. Направо да се чудиш как работи.
Кришна се усмихна тайнствено.