Царството

- Виж, познавам Херцог. Мога да ти помогна - каза той. - Мога да я идентифицирам за теб, ако ми я оставиш...

Нанси спря движенията си.

- А буквите? Означават ли нещо? Знаеш ли откъде са?

- Не.

Сигурна беше, че той лъже. Адамс продължи настойчиво в отчаян опита да я убеди:

- Слушай, нека я занеса в Делхийския музей - махна той към предната част на помещението и вратата. - Те разполагат с цялото нужно оборудване. Можем да я датираме, като измерим степента на разпад на радиоактивните изотопи... Методът не е съвършен и костта сигурно е много замърсена, но си заслужава да опитаме... Мога да проверя и буквите и да открия откъде са. Мога да сравня и изработката на мундщука с други подобни в моята сбирка и в тази на музея. Познавам всички там.

- Първо ми кажи защо му е на Антон тази кост?

Тя ясно видя, че Адамс се обърка. Може би се чудеше защо, за бога, му задава подобен въпрос, ако наистина познава Херцог или той действително ѝ я е изпратил.

Американецът отговори внимателно:

- Херцог имаше определени идеи за Тибет и историята на човечеството...

Нанси го изчака да продължи.

- По различни причини и двамата търсим доказателство...

Тя стрелна поглед към Кришна, след това се обърна към Адамс и отбеляза:

- Доказателства, които показват, че Чарлз Дарвин бърка?

Адамс отговори уклончиво:

- В моя случай нещо подобно.

- А Антон? Той не е нито археолог, нито палеонтолог?

Адамс помълча малко, после отговори:

- Не, но нашите интереси съвпадат. Това е всичко. От време на време обсъждаме своите изследвания.

Нанси се намръщи.

- Какви изследвания?

Той отново помълча. Изглежда не му се искаше да навлиза в повече подробности. Тя имаше нужда от нещо повече, от малка следа, по която да поеме, някакво указание какво действително е целял Антон през всички тези години.

- Слушай, господин Адамс - заговори настоятелно, - нуждая се от твоята помощ. Пристигнах току-що, а Антон в момента го няма. Кажи ми какво е изследвал той и може би ще ти дам изследваш костта.

Очите му я огледаха подозрително, сякаш беше изменница, после той бавно кимна.

- Добре, ще ти кажа какво зная, но то не е много.

Замълча, очевидно обмисляйки откъде да започне, как да накара някого, който не познава Тибет, да разбере Антон Херцог.

- Антон има някои странни идеи - сведе поглед към костената тръба Адамс. - Той е донякъде иманяр.

- Нали каза, че не е археолог.

- Така е. Съкровището, което търси, е съвсем различно от всички тези неща. - Ръката му обиколи помещението. - Той търси древни носители на тайни познания. Ламите ги наричат „терма"¹⁰.

- Какво представляват?

- Виж, нямам представа. Храмове, свещени текстове, красиви долини, входове към други светове - кой знае? Ламите са написали цели книги за терма, но човек никога не може да е сигурен, че ги разбира на нужното ниво и не ги възприема твърде буквално. Съдържанието им е винаги много неопределено. Така е в езотеричните традиции. Аз със сигурност не ги разбирам и честно казано, не ме интересуват. Както изглежда, днес все още има живи лами, които знаят местоположението на тези неща, знаят как да ги намерят и да ги върнат в този свят.

Тя го гледате изумена. Сега Херцог заприлича на откачалник, а тайната, която го заобикаляше, с всеки час сякаш ставаше все по-голяма.

Очевидно в опит да се разграничи от странните интереси на Херцог, Адамс продължи:

- Виж, Антон има някои странни идеи, които не споделям. Всъщност не сме ги обсъждали истински... Понякога начинът му на говорене е по-ламаистки, отколкото на самите лами. Донасял ми е кости и ме е молил да ги датирам, носил ми е древни молитвени колела или други свещени предмети. Аз винаги се радвам на доказателства, а той ме молеше да проверявам дали търси на точните места в Хималаите. Искаше да знае дали е на прав път от археологическа гледна точка. За да намери онова, което търсеше, трябваше да е близо до районите с най-древни човешки обиталища. Онези „терма", които търсеше, датираха отпреди много хиляди години. Те са много стари.

Нанси изказа мислите си на глас:

- Това е крайно необикновено. Звучи направо налудничаво, нищо не разбирам. Всички казват, че е толкова интелигентен човек.

Челото ѝ се беше набръчкало от мисли и неразбиране. Адамс отговори рязко:

- Да, такъв е. Да го слушаш как говори е наслада само по себе си. Никой друг не знае толкова за Тибет, но той е не по-малко вещ и в дузина други области. Антон е възрастен, чел е много и много е мислил, човек с обширни познания, което е наистина необикновено.

- Но вярва истински, че ще намери тези „терма" в Тибет?

- Да, в Тибет. Той не е първият умен човек, който тръгва на лов за скрития рай или изгубените извори на познанието по онези места. Сигурен съм, че няма да е и последният... Тибет има дълга традиция с изследователи с езотерични интереси: Свен Хедин, Аурел Щайн. Дори нацистите пращат експедиции в Тибет, които търсят един Бог знае какво.

- Разбирам. И това е всичко, което знаеш?

Той отговори, без да я поглежда в очите: