Царството

Докато отговаряше на ръкостискането му, Нанси се чудеше как най-добре да постъпи. Този човек беше хитър: подозираше, че много скоро ще я прозре. Нямаше ли да бъде по-добре да бъде откровена с него от самото начало? Докато Кришна прибавяше своя предпазлив поздрав, Нанси си помисли, че външността на суров изследовател като че ли е внимателно пресметната. Адамс се беше сдобил с магазинче с прекрасно и живописно разположение, великолепна сбирка от антики, а външният му вид беше подходящо допълнение, от което можеше да печели: коравият планинар и авантюрист. Нямаше съмнение, че това беше част от търговската му стратегия, но това не я интересуваше. Трябваше обаче да признае, че е красив, и сигурно беше свикнал жените да му се валят в краката, бъркайки онова, което сигурно беше твърде тежък и двойствен живот, с поток от бляскави приключения.

Тя се спря. Хората винаги могат да усещат до известна степен какво си мислиш за тях, каза си тя. Особено когато са се вторачили в теб с бляскащи очи, правейки предположения за твоите подбуди, докато ти се опитваш да анализираш техните. Трябваше да бъде по-внимателна. В края на краищата, Адамс може би знаеше нещо за костената тръба. Беше я взела със себе си, преметнат през рамото ѝ. Когато той пусна ръката ѝ, тя сс опита да влезе в ролята си и заговори оживено и заинтересувано:

- Да. Точно така, трябва да отида в Пемако. Колкото е възможно по-скоро.

- Разбирам - отговори той, докато търкаше брадичката си с ръка.

Дори говорът му беше леко театрален. Вероятно придобит от работата му с туристите, идващи право от самолета, който ги е докарал от Щатите. Разбира сс, тя също идваше право от самолета, но беше пътувала много в кариерата си и се надяваше, че е понаучила нещичко за начините, по които туристите могат да бъдат доени. Харизматичен, няма две мнения, но тази поза на изследовател, мислеше си тя, е малко в повече.

Когато седнаха заедно на възглавниците, Ким поднесе чаши е чай, а Адамс продължи разговора:

- Бях в Пемако миналото лято. Минах през прохода Су Ла. Мястото е опасно, няма точни карти, мостовете са разрушени, а сега има стотици китайски войници, които се опитват да измъкнат пари от теб. Към това трябва да добавим магьосниците...

Кришна се размърда нетърпеливо до нея и попита:

- Какви магьосници?

- Отровните магьосници. Пемако е прочута с тях. Това са стари госпожи, които живеят в селищата. Отравят чужденците, за да вземат тяхното „чи", жизнената им сила.

Нанси вдигна вежди.

- Кажи ми колко ще струва? - попита тя.

- Виждам, че сред нас има неустрашим изследовател.

Адамс изглежда ѝ се надсмиваше и Нанси трябваше да си наложи сдържаност, макар да си каза, че това вероятно е част от търговията и няма защо да й пука.

- Не смятам - остро възрази тя, - Пемако едва ли е по-зле от джунглите на Борнео.

Сянка премина по лицето на Адамс. Той обърна глава и когато видя голямата кост, която лежеше на масата до тях, я взе. Щом заговори, поведението му беше различно. Вече не се усмихваше.

- Виждаш ли това? Бедрена кост на як. - Той плесна с нея по лявата си длан. - Якът е роднина на камилата, но е космат, мързелив и още по-злонравен. Тибетците разчитат на него точно както бедуините на камилата. От него получават млякото си, хранят се с неговото месо, ядат очните му ябълки, тестикулите му и дори използват маслото му, за да си светят.

Той размаха костта в ръката си, сякаш беше тояга. След това без усмивка на лицето заби корав поглед в нея.

- Може би ти, госпожице Кели, вярваш в цялата тази пропаганда за стария Тибет? Че е бил мирно и щастливо място, когато далай ламите управлявали цялото население, докато не са дошли злите китайци?

Той ѝ подаде костта. Нанси я пое, замаяна от промяната в настроението му. С всяка минута този тип става по-интересен, помисли си тя. Адамс заговори отново:

- Костта, която държиш, е използвана като инструмент. Ако някой селянин извършвал престъпление, дори толкова дребно като кражбата на малко овесена каша, за да нахрани умиращото си от глад семейство, са го поваляли и държали, докато са притискали в слепоочията му две такива бедрени кости. Когато вече е била упражнена достатъчно сила, очите на селянина изскачали от орбитите. И справедливостта възтържествувала във феодалното царство на великите лами.

От отвращение Нанси изпусна костта върху килима. Той я вдигна и я върна внимателно на мястото ѝ. След това обърна глава и вторачи в нея снизходителен поглед.

- Изтърканите идеи, които се обменят около американските маси по време на вечеря, за магическия, духовния Изток са твърде далеч от истината. Тибет винаги е бил опасно и пълно с насилие място за хората, които не го разбират. Дори бих си позволил да кажа, че не е и много будистко, а по-скоро окултно царство, където винаги е властвала черната магия. Не е и никога не е бил будистка страна на мира...

Кришна не можеше да се сдържа повече.

- Добре, Адамс, стига с твоите мнения. Искаш ли работата или не? Не сме дошли тук за лекция, а аз самият много рядко ходя на американски вечери.

Адамс се обърна към него и с делови тон отговори: