Царството

- Ако моите началници чуят и една дума от онова, което ти казах тук на масата, няма да дочакам края на деня. Рискувам своя живот и живота на моето семейство. Зная, че твоят лама беше бодхисатва. Знам, че беше мъдър човек. Ние сме на една и съща страна. Аз работя за СОС, но това е само параван. Всъщност работя за моето тайно братство. Събрахме се малка групичка. Работим в постоянен страх за живота си. Нашето желание е да отхвърлим комунистическото робство и да върнем Китай на пътя на мъдростта. Мисля, че твоите върховни лами сигурно знаят къде се намира изгубеното царство Шангри Ла. В древната библиотека на Шангри Ла се надяваме да намерим най-могъщата находка на света - отдавна изгубената Книга Дзян. Със знанието, което се съдържа в Дзян, ще можем да освободим Китай, за да се върне към пътя на Дао. Който притежава Книгата Дзян, той контролира съдбата на човечеството. Чингис хан я е притежавал, Александър Велики, Шарлеман и Наполеон - всички са я притежавали и всеки път, след като е използвана, по тайнствен начин се връща в библиотеката на Шангри Ла. Книгата Дзян е нашата най-последна надежда. Умолявам те да ми помогнеш. Ние трябва да намерим Шангри Ла. Трябва да се свържем с твоите лами...

В голямата библиотека се възцари тишина. Дъждът продължаваше неспирно да барабани върху покрива. Дорген Трунгпа се беше вторачил ужасено в полковника, вцепенен от всичко чуто, и нямаше представа какво да направи или да каже.

15

Над Делхи се беше спуснала нощ. Горещият и препълнен пазар бе осветен от огньове и фенери. Просяци и йоги събираха милостиня от минувачите сред най-голямата блъсканица и някак си оставаха настрана от нея. Животните и колите се бутаха с хората за предимство. Камили, коне, магарета и свещените крави, които се скитаха, където поискат, защитени от закона, който им позволяваше да се движат безопасно по индийските улици и пътища. Огромни камиони, натоварени с кутии, покрити с брезентови мушами, се тътреха през тълпите, бълвайки дизелови пушеци, а товарът им се люшкаше над главите на минувачите.

Кришна вървеше напред, водейки я през хаоса. Оказа се, че е нужно известно убеждаване, за да го накара да я заведе при Адамс. Пък и тя му беше началник, та едва ли щеше да ѝ позволи да се гмурне сама в най-оживения делхийски пазар още на първата вечер от пристигането ѝ в Индия.

С всеки изминал от полицейския разпит час самоувереността и възмущението на Нанси нарастваха. От една страна, заплашвана от полицията, а от друга, без подкрепа от страна на Дан Фишър, поне тя така виждаше нещата, естественият ѝ журналистически инстинкт щеше да поеме нещата в свои ръце. Пък и нали Дан Фишър ѝ беше казал да напише нещо за местния колорит, мислеше си тя дяволито, а къде може да се намери по-добър материал, отколкото вечер в гъмжащия от хора пазар?

Тя гледаше как Кришна крачи напред. В тялото му личеше скованост и напрежение, които не бяха характерни за никой друг от хората в тълпата. Не се чувстваше твърде уютно сред хорското гъмжило. Беше прекалено деликатен, твърде добре образован и вече свикнал да се движи сред кръговете на могъщия индийски елит. Може би не се различаваше твърде много от нея, когато ѝ се налагаше да се движи из лошите квартали на Вашингтон. Там никога не се чувстваше добре, но ѝ беше приятно да си мисли, че със сигурност щеше да скрие по-добре отвращението си от заобикалящата ги действителност.

Те минаха през старата порта към Кашмирския сарай, главния делхийски пазар, който гъмжеше от хора от цяла Централна Азия: стада камили от Белуджистан, пущуни от Кабул със своите къносани оранжеви бради, сикимци с късите си червени одежди и островърхи шапки с пера. Мъже се пазаряха и сключваха сделки. Момчета ритаха керванските кучета, хвърляха сено пред конете или разтоварваха пластмасови бензинови туби от тях. Пазарът беше разположен на стар викториански площад, построен от британците до железопътната гара. Околовръст имаше стъпала, в чийто горен край се виждаше сенчеста сводеста галерия, където се намираха сергиите на по-преуспелите търговци. Сводовете бяха зазидани с тухли и отпред имаше поставени повече или по-малко здрави врати в зависимост от успехите на съответния търговец. Под сенките на галерията се упражняваха всевъзможни занаяти и търговия: лихвар-ство, обущарство, ковачество, ключарство.

Нанси никога не си беше представяла, че такова място може да съществува. Тя се възхищаваше на цветовете и гъмжилото наоколо, докато Кришна не я дръпна за ръкава, за да я преведе покрай група таджикски шофьори, които се караха със своя работодател индус колко пари им дължи за последното пътуване.

Усмихвайки се на всичко около тях, тя се наведе към своя придружител и изкрещя:

- Какво, за бога, прави американец на място като това?

Той извика в отговор, без да откъсва очи от тълпата около тях: