Царството

Нанси виждаше тревожното му изражение. Разбираше, че той почва да се пита къде ще ги отведе това. Животът му бе претърпял ужасно сътресение. Всъщност две сътресения: първо, изчезването на Херцог, а сега се появява тя и започва да си пъха носа в работите на неговия колега и приятел. Нанси изпита съжаление към него. Виждаше, че е добър човек, с добри намерения, и смяташе, че причината да не приема повишенията беше фактът, че смята отговорностите на управленските длъжности за малко гадни и че аферата „Херцог" е от онези неща, в които се надяваше да не бъде въвлечен. Тя беше нарушение на неговия договор с живота. Беше избрал скромен пост, бе отказал всички предложения за временна слава с надеждата, че в замяна не ще му се налага да се меси в политиката на вестника. Гледаше го как се размърда неспокойно на стола си. Чувстваше се неловко и това я разстрои.

- Кришна, съжалявам, ако ти се струвам невъзпитана и прекалено любопитна, но причината е, че наистина искам да направя нещо за нашия колега. Искам Антон да се върне жив и здрав. Ако ти или аз бяхме някъде там навън, ше ми се да мисля, че той или някой друг щеше да се напъне да разбере какво се е случило с нас.

Това прозвуча доста фалшиво. Беше ѝ трудно да обясни колко неустоимо беше желанието ѝ да действа. Как започваше да усеща, че нещо я тласка, някаква сила извън нейния контрол. Затова не знаеше как да постъпи. Беше нахално любопитна и трябваше да продължи да бъде такава, ако искаше да открие нещо. Затова зачака, чувствайки се неловко, докато най-накрая Кришна вдигна рамене и заговори:

- Нанси, всъщност не познавам Джек Адамс. Той е американски търговец на антики и антрополог. Зная, че е бил в Пемако, само защото веднъж остави съобщение за Антон тук в офиса, в което пишеше, че току-що се е върнал оттам.

За първи път, откакто я беше посрещнал в кореспондентското бюро, той имаше напълно отчаян вид. Свлече се на стола си и продължи:

- Не мога да отговоря на всички тези въпроси. Не зная какво да кажа. Съжалявам, че Антон изчезна. Това е толкова ужасно. Искам да помогна да го намерим, но Дан Фишър казва, че най-доброто, което можем да сторим, е да не предприемаме нищо и да оставим всичко в ръцете на полицията. Не зная какво да правя...

- Защо толкова малко чужденци са ходили в Пемако? - полюбопитства Нанси.

Знаеше, че това е въпрос, на който Кришна ще отговори с по-голямо удоволствие. Трябваше да остави въпроса за личния живот на Антон или той щеше напълно да се свие в черупката си. Беше уверена, че няма нищо против да говори абстрактно и така да споделя познанията си за места и хора. Подозираше, че просто се страхува от въвличане в живота и проблемите на другите.

- Областта беше затворена за чужденци в продължение на десетилетия. Много рядко някои успяваха да се промъкнат: ботаници или планинари. През повечето време СОС отказва разрешения, а ако ти дадат, те важат само за периферните райони, но никога за вътрешността на областта...

- Какво е това СОС?

- Служба за обществена сигурност. Китайското разузнаване или по-точно един негов клон. СОС е много активна в Тибет. Ако е истина, че Антон е още там и че го преследват, тогава СОС са онези, които го издирват. Не може да се каже, че са много мили хора, меко казано.

- Разбирам, изглежда мястото е интересно?

- Така е. Би имало много повече посетители, ако не беше разположението му. Местността е много красива, пълна със странни животни и редки орхидеи, но има оспорвана граница с Индия и областта е отрязана от останалата част на Тибет. Фактически е различна страна. Това е и родината на религията бон.

Изглежда се беше разпалил по задачата, помисли си тя. Вече се беше поуспокоил. Тя зададе друг безопасен въпрос:

- Не знаех, че практикуват и други религии в Тибет. Мислех, че представлява древна теокрация.

Кришна кимна замислено.

- Тибет е по-сложен от това. Бон е стара религия, постара от будизма. Била с действаща много преди появата на ламите. Те са я преследвали и са се опитали да я изкоренят. Наричат я черна магия, но тя се държи по места като Пемако. Антон знаеше доста за нея. Да го слушаш да разказва за Тибет беше незабравимо преживяване. Той е толкова речовит човек.

- Значи в Пемако няма будисти?

- Не мога да кажа. Със сигурност знам, че Пемако е свещена област за тибетския будизъм. Антон се е присъединявал към поклонението на лами там. Тя е една от най-важните „беюли", или скрити райски земи. Беюлите трябва да служат за убежища, когато светът се предаде на мрака. Обаче не зная дали там има манастири.

Ако беше тук, Антон би могъл да разговаря цял ден за тези неща. Щеше да знае всички нужни отговори. Каза, че щом веднъж се спуснеш в тропическите долини на тази област, духовните светове доста се замъгляват. Става по-лесно да преминаваш от единия в другия...

- Разбирам - кимна Нанси, макар да не разбираше нищо. Кришна говореше с напълно сериозен вид. Тя имаше доверие в интелекта на Херцог, но всички тези приказки за духовни светове, определено бяха необичайни. Не беше очаквала да обсъждат такава материя през първия й ден в Делхи.