Царството

Той потъна в мълчание. Странно, учуди се Нанси. Звучеше напълно искрен. В дълбините на неговата занемарена и компрометирана душа все още има нещо чисто, почти мечтателно, помисли си тя. Коравият външен вид, целият този цинизъм и твърдост - какво ги уравно-весяваше? Доколко у него е останала мекота? Не много, каза си тя, вероятно съвсем малко. Но не беше сигурна. В този момент Джек се наведе към нея и тя реши, че ще последва още някакво признание, още някоя част на вътрешния му живот, но вместо това той прошепна:

- Да вървим на пазара Балкхор и при храма Джокханг. Това е тибетската част. Не говори нищо за пътуването, докато сме навън. Половината от тези така наречени туристи са ченгета. Плащат им да се мотаят наоколо и да подслушват хорските разговори. Стой близо до мен и не казвай нищо, докато не влезем в чайната „Синият фенер".

Нанси стрелна поглед към малките групи китайци, които въодушевено се снимаха един друг. Не приличаха на шпиони, но какво ли разбираше тя? Намести раницата на гърба си, после се обърна, за да погледне още веднъж нещастния дворец. След това пое подир Джек, който прекосяваше площада.

31

Те вървяха по улици, пълни с просяци и поклонници, номади от степите с объркан вид, и разхождащи се безцелно туристи, докато най-сетне не стигнаха до храма Джокханг. Дебелите му каменни стени напомняха на средновековен европейски замък. Джек ѝ обясни, че китайците съвсем сериозно са използвали тази прилика в антиламаистката си пропаганда, твърдейки, че здравите каменни стени имат двойно предназначение: в случай на нужда да служат и като защитни.

- Тибет е бил дива и опасна страна - обясни той - и преди китайската окупация властта на Далай Лама често не се е простирала по-далеч от портите на Лхаса. Има достатъчно разкази за това как неговите пратеници в Западен и Източен Тибет са били хвърляни в ями и са им се присмивали. Предните постове на ламаизма трябвало да могат да се защитават от китайските и монголските нашественици, но също така и от непокорните местни господари.

Пред храма Джокханг имаше павиран площад, а една павирана улица вървеше около дебелите му каменни стени. Тази тясна уличка, притисната между огромните стени и здравите тибетски къщи, които оформяха квартала на местните, представляваше огромен пазар. Когато огледа сергиите, Нанси забеляза, че този пазар е изцяло тибетски, за разлика от подобни на други улици, по които бяха минали. Нямаше китайски сергии, на които се продават печени фъстъци и кокоши крака, каквито беше видяла около двореца Потала.

Загледа с удивление как в центъра на павирания площад се появи мъж. Това изглежда беше млад монах, слаб като клечка, лицето му бронзирано като тиково дърво от стихиите. Той се спря, вдигна ръце към небесата, после се отпусна на колене, преди накрая да се просне по очи на земята. След кратка пауза изправи изтощеното си тяло, направи няколко крачки, спря и цикълът започна отново. Сигурно изпитваше силна болка всеки път, когато се отпускаше на колене, но изражението на лицето му изразяваше пълно блаженство. От колко ли далече идваше, запита се тя, напредвайки бавно като червей? Такова равнище на религиозна отдаденост беше немислимо днес на Запад. Къде ли е Джек, запита се тя изведнъж. Странната и трогателна гледка беше отклонила вниманието ѝ. След като се огледа няколко пъти тревожно, най-накрая успя да го види. Беше продължил по улицата навътре в пазара. Ако не беше толкова висок и перчемът му рус, нямаше да го забележи. Нанси се втурна подире му, провирайки се с мъка през тълпата. На около петдесетина метра пред нея той се наведе и влезе през ниска врата в нещо, което би трябвало да е чайната „Синият фенер".

32

Стените на чайната бяха опушени от вековния дим на маслените лампи. Подът беше покрит с плочи, мебелите примитивни, но здрави: ниски дървени пейки и груби трикраки столчета. Имаше около половин дузина маси, около които бяха насядали млади мъже. Някои носеха евтини китайски костюми, а други - обикновени всекидневни дрехи. Неколцина бяха с меки шапки и както изглежда, всички пушеха. В тази чайна цари някаква атмосфера на бандитска заплаха, каза си Нанси и впи очи в пода, докато минаваше между пейките и столовете. В далечния край на помещението имаше нещо като малък бар, а зад него се виждаше врата, която очевидно водеше в кухнята. Малките прозорци приличаха повече на сиви петна в нездравословния сумрак.

Джек разговаряше с мъжа зад бара. Нанси стеснително прекоси помещението, за да се присъедини към тях, и въпреки сумрака усещаше, че докато върви, я оглеждат внимателно. Зяпаха я със сериозни лица и тя се опитваше да не среща очите им. Джек говореше на тибетски, така че когато стигна до него, трябваше да чака, без да разбира, като през цялото време си мислеше за онова, което беше открила, и какво ли означава.