Царството

- Гун се притеснява дали си във форма, за да минеш през Су Ла. Въпросът е разумен, защото ако там се провалиш, може всички да умрем.

Нанси се обърна към тибетеца. Той ѝ кимна и въобще не изглеждаше смутен.

- Няма защо да се тревожите за мен - отговори му сухо. Обаче Гун продължи да я оглежда втренчено, вероятно я преценяваше, предположи тя. След това попита:

- Госпожице Кели, а защо искаш да отидеш в Пемако?

Въпросът я изненада. Не знаеше какво да каже и преди да успее да измисли отговор, Джек се намеси.

- Търсим Антон Херцог - той отиде в Пемако и досега не е излязъл от там. - Погледна към Нанси и вдигна рамене: - Съжалявам, госпожице Кели, но няма да лъжа Гун или който и да е от моите тибетски приятели. А между другото, Гун познава Антон.

Тибетецът дръпна отново от цигарата и отмести очи от Джек към Нанси.

- Значи си приятелка на Антон? - попита я той.

- Не приятелка, а загрижена колежка. И двамата работим за „Интернешънъл Хералд Трибюн".

- И защо искаш да го намериш?

- Защото изчезна.

- Госпожице Кели, много хора са изчезнали. Защо точно него?

- Трябва да призная, че мотивите ми са много сложни - отговори Нанси. Щом младежът се готвеше да поеме голям риск заради нея, тя също трябваше да бъде колкото може по-искрена. Между другото, ако не беше, Джек щеше да го направи. Или поне така изглеждаше. -Искам да кажа, че самата аз не съм напълно сигурна. Обаче през цялото време имам силното усещане, че Антон Херцог се намира в ужасна опасност. Може би е опасен сам за себе си. Мисля, че е изгубен не само физически, но има още нещо, нещо по-лошо... Не мога точно да го обясня. Знам само, че има нужда от помощ.

- Не ми каза това в Делхи - обади се Джек, който сега я загледа настойчиво.

- Да, откакто пристигнахме, мислих много за това.

Тя отвърна на погледа му, усети силата на недоверието и се опита да го успокои.

В този миг заговори тибетецът и Джек се обърна към него.

- Тон мина оттук миналата година. Мисля, че беше през декември. Херцог е странен човек. Силен мъж. Ние, тибетците, го наричаме Белия магьосник. Видях го тук, в „Синия фенер", да говори с разни хора.

Значи е бил тук, помисли си Нанси. Седял е на някоя от тези маси само преди три месеца. Какво ли е правил? Вероятно си е почивал, преди да поеме за безумното си търсене. Или пък е дирил следи. Сигурно е бил нервен или толкова потънал в мисли какво ще открие, че изобщо не е мислел за опасностите. Тя се замисли за него, този човек, на когото винаги беше гледала като на колега, въпреки цялата му интелигентност, със същите страхове, желания и професионални амбиции като нея самата. И се сети, че тогава беше от другата страна на света и не беше чувала и дума за Обществото „Туле" и Книгата на промените.

- Защо не изчакате, докато се върне? Пемако не е екскурзионен маршрут - попита Гун.

Джек вметна сухо:

- И аз мисля така.

Нанси дори не си направи труда да отговори на американеца. Вместо това впи очи в Гун, докато му отговаряше:

- Не е толкова просто. Ако смятах, че е на някакво пътуване и се е забавил, нямаше да ме е грижа. Обаче, както вече казах, убедена съм, че нещо ужасно се е объркало. Той изпрати нещо като съобщение, което според мен е вик за помощ. По това време го почувствах като повик. Както казах преди малко, не съм напълно сигурна.

Гун я изгледа съжалително.

- Ако нещо се е случило с Антон Херцог, не виждам какво можеш да направиш. Съмнявам се, че си толкова добра алпинистка като него. Освен това той говори свободно тибетски и знае как да оцелява там. Изучавал е тантрическата йога. Може да се превърне в местен, ако има нужда, и да се появи след няколко години...

Нанси поклати нетърпеливо глава. Макар наскоро тя самата да се беше разколебала, готова да се откаже от пътуването, откри, че неговият песимизъм отново я разпалва.

- Знаеш ли къде е отивал? Каза ли ти, когато се видяхте? - попита Нанси.

Гун замълча за миг и поглади брадата си. Докато го правеше, тя забеляза, че на дланта му има белези от мъчителни рани, сякаш някога е била горена с цигари. Хрумна ѝ, че вероятно е бил измъчван. Сигурно от китайците, предположи тя, но за какво? Какво ли е направил, за да привлече тяхното внимание?

Гун заговори бавно:

- Не. Не мога да си спомня какво каза. Сега всички са много потайни. Просто искаше да му помогна да намери превоз до Поме. Имаше си другар в пътуването.

Джек и Нанси попитаха едновременно:

- Кой?

Никога не ѝ беше хрумвало, че Херцог може би не пътува сам или че някой друг е бил замесен в неговото търсене. Винаги го беше смятала за самотник. Гун Лобсанг издуха поредния облак дим, който напълно скри лицето му в сумрака на чайната. След това се наклони към тях и отговори с дрезгав шепот:

- Пътуваше с тертон Туптен Джинпа.

33

- Мили Боже - прошепна ужасено Джек, - за какво му е притрябвал тертон?

Гун Лобсанг поклати глава и въздъхна дълбоко.

- Нямам представа. Както знаеш, стоя настрана от подобни хора. Мисля, че Туптен Джинпа е учител по бон, макар че би трябвало да принадлежи към Ордена Гелук, същия като на Далай Лама. Смятам, че е магьосник.

Нанси не можеше повече да се сдържа.