Царството

- Да, сигурно в това има преувеличение, но се хващам на бас, че в разказите има и известна доза истина. Човек си задава въпроса, как може едно йерархическо монашество да бъде истински будистко? Не може, и това е истината. Будизмът представлява освобождение от егото и откъсване от земните неща. Това, което виждам в тибетската религия, е нещо подобно на военизирана теокрация, множество различни чинове и привилегии, много тайни и познания, отказани на хората. И аз наистина не разбирам какво общо имат тайните с учението на Буда или с магията. Голяма енергия или власт, или мана, или както искаш го наречи, която се контролира от върха. Така че нещо друго трябва да се е случвало в Тибет - нещо друго освен обикновения стар будизъм. Единственият проблем е, че ние, като външни хора, никога няма да научим какво. Трябва да си сигурна, че ламите също въртят пропаганда с това добро старо момче, което обикаля света, усмихва се на всеки с толкова мека и сладка...

- Удивена съм, че заемаш толкова крайна позиция - поклати Нанси глава. - Видях Далай Лама да говори, когато дойде в Сентръл Парк в Ню Йорк. Очевидно е миролюбив и просветлен човек. Той е олицетворението на будист така, както аз го разбирам.

- Да, виждам, че е използвал своето обаяние върху теб. Не те ли притеснява, че е в роднински връзки с последния Далай Лама и онзи преди него? Това не може да се нарече демокрация, нали? На мен повече ми прилича на наследствени привилегии. Искам да кажа, че съм просто селянче от Орегон, но доколкото мога да видя, цялата област е изградена върху черна магия и суеверия. Би ли повярвала, ако някой западен монах каже, че е въплъщение на Исус? Защо това изключване на неверието само защото сме в Тибет? Би ли почитала някой западен монах като божество, както е почитан Далай Лама? Ако питаш мен, става дума за масова хипноза. А ако го наречем магия, по-скоро е черна, отколкото всякаква друга.

Джек наклони бирената бутилка, изпразни последните два пръста течност и след това я стовари на масата.

- Не ме разбирай погрешно. Още в началото казах, че тези хора са способни на неща, които ние на Запад дори не можем да започнем да разбираме. Освен това подозирам, че са много по-напреднали от нас в познанието за човешкото съзнание, но от всички тях ме побиват тръпки, особено от върховните лами. И знаеш ли какво? Затова си мисля, че те всички имат нещо общо с тъмната страна.

Двамата потънаха в мълчание, а Джек държеше празната бутилка с двете си загорели планинарски ръце. След известно време той тихо каза:

- Обаче стига толкова за моите мисли. Онова, което искам да зная, е ти, Нанси Кели, какво искаш?

Тя усети прилив на адреналин.

- Какво искаш да кажеш?

- Много добре знаеш какво искам да кажа. Как така знаеш за Книгата Дзян? И защо трябваше да дойдеш в Тибет по втория начин без обичайните процедури за виза? Ти не си контрабандист на антики. И какво прави Антон действително в Пемако? Ти знаеш, нали? Или най-малкото подозираш нещо. И онзи мъж във фоайето на „Тадж Махал", той не е следил мен, нали? Искам да знам какво става!

Той настойчиво вторачи в нея своите яркосини не-премигващи очи. Тя трябваше да отговори.

- Виж, Джек, истината е, че не знам.

- Знаеш много повече, отколкото признаваш. Сигурен съм в това.

В нейното собствено съзнание всичко беше толкова объркано, че наистина не знаеше откъде да почне. Чувстваше обаче, че той заслужава по-добро обяснение от онова, което му беше дала. Разбира се, стига да можеше да разплете своите мотиви, да ги превърне в нещо по-разбираемо.

- Добре - започна тя, докато Джек я гледаше очаквателно. - Полицията в Китай и Индия преследва Антон. Обвиняват го в шпионаж. Никой в „Трибюн" не вярва в това. И аз мисля, че е голяма нелепост, макар мнението ми да няма значение. Веднага щом пристигнах в Делхи, бях арестувана, защото той ми беше изпратил костта, която ти показах. Разпитваха ме за връзката ми с него. Хващаха се за дреболии, но разбрах, че той е загазил здраво. Пуснаха ме, но предполагам, че са ме следили и са подслушвали всичките ми разговори. Затова не исках да говорим за полета по телефона. В началото бях разгневена от ареста и заради факта, че сякаш никой не прави нищо, за да бъде намерен Антон, а беше изчезнал вече от три месеца. Толкова странно ми се струваше. Но тогава поне си мислех, че нещата са прости: журналист си върши работата, а репресивните сили се опитват да го спрат. Такъв тип история. Но когато се вгледах по-дълбоко в нея, всичко започна да изглежда много странно...

Джек повдигна вежди, но нищо не каза.

- Открих, че бащата на Антон, Феликс Кьониг, е бил тибетолог и член на германска езотерична секта, известна като Обществото „Туле", която организирала изследвания на арийския произход и изпращала експедиции в Тибет. Изглежда, че Кьониг е идвал в Тибет, може би повече от веднъж, като експедициите са плащани от нацистите. Целта била да се привлекат ламите на германска страна...