Царството

По дяволите, какво става? В какво се беше забъркала, запита се Нанси. Дори Джек Адамс, за когото бе предположила, че въпреки малко ексцентричния си начин на живот е реалист, тъпкан с дипломи и научни степени от различни университети, дори малко скептик като нея самата, се оказа какво? Готов да обмисля най-невероятните конспиративни теории, които беше чувала. Всъщност това бе и причината за нейното изумление. Та Джек Адамс беше учен, но въпреки това бе готов да се занимава с идеи за учители телепати и нацисти, които търсят свръхчовека. Неговата разновидност на неверие беше най-странният скептицизъм, който някога беше срещала. Дотолкова не вярваше, че не би казал със сигурност, че нещо е истина, но и не искаше да признае, че не е.

Тогава Нанси си помисли, коя е тя, че да го обвинява? Ако човек се замисли, толкова ли бяха странни учителите телепати в сравнение със света, който вече познаваше? Свят на глобални войни, религиозни сблъсъци и надпревара в ядреното въоръжаване, вдъхновявана от различни модели за управление? Днешният живот на Запад да не би да е по-малко налудничав от този в Хималаите? Откри, че повтаря думите на Джек: коя беше тя, че да каже какво е вероятно и кое невъзможно? Изглежда бързо губеше своето усещане за перспектива и се излагаше на опасността да не може да прави разлика между истината и измислицата. Възможно ли е тези две понятия вече да са без значение за нея? Може би беше изгубила вярата си в подобни удобни разграничения.

- Джек - започна тя в отчаян опит да се вкопчи в някакъв порядък, - кажи ми простичко какво мислиш. Дали Антон се опитва да повтори проучванията на баща си, за да намери братството? Книгата Дзян ли търси и тайната на свръхчовека, каквото и да означава това?

Въпросите прозвучаха нелепо опростснчески още докато ги произнасяше, и Джак нямаше да ѝ даде успокоението, за което копнееше. Както очакваше, той само вдигна рамене.

- Може би да, а може би не. Но като се има предвид онова, което току-що ми каза за неговия баща, и като добавим казаното от Гун, че Книгата Дзян е терма, е твърде вероятно. Особено като се знае, че спътникът му е тертон.

Той замълча за малко, сякаш искаше да си събере мислите.

- Нанси, знаеш ли какво? Понякога, дори да си обезверен човек като мен, има смисъл да вярваш и в най-малоумните теории.

- Какво искаш да кажеш?

- Ами ако цялото население на Тибет заедно с нацистите плюс Антон вярва в Книгата Дзян или Великото бяло братство, или прераждането, или със същия успех в летящи свине, а аз съм единственият, който не вярва... Мисля, че тогава трябва да си затварям устата. Ако искаме да намерим Антон, трябва да мислим като него. Което вероятно означава, че трябва да вярваме във всичко споменато по-горе. Освен това има още нещо: ако Книгата Дзян наистина съществува, тя ще струва милион пъти повече от диаманта Кохинор. Ще бъде най-голямата антика на всички времена, която някога е била откривана.

Той облиза устните си и у него се надига авантюристът, готов да се справи с всяко предизвикателство, особено когато може да се спечелят и пари.

Разбира се, че си мисли за пари, каза си Нанси. Не се живее само с академичните лаври. За миг тя беше разочарована, разочарована, че не реагира като нея. Че търсенето на Антон и на истината за това какво е правил през всичките тези години в Тибет, за Джек нямат по-голямо значение, отколкото възможността да спечели пари. И все пак, щом алчността може да го плени, тогава нека е тя. Беше стигнала дотук и откри, че единственото, което иска, е да продължи нататък. И ако решеше да бъде брутална и към себе си, трябваше да признае, че в търсенето ѝ също имаше зрънце личен интерес: искаше великата история, която Антон беше заминал да търси.

- Значи все пак ще дойдеш в Пемако? - попита тя предпазливо.

Джек се усмихна в отговор.

- Разбира се, нека го направим.

- Смяташ ли, че нещо ужасно се е случило на Антон?

- Кой знае? Едно е сигурно - той е от онези типове, които са направо неразрушими. Дяволски късмет и подобни неща. Възможно е просто да обикаля стари манастири и да си прекарва добре...

- Или най-накрая напълно е полудял... - добави Нанси с приглушен глас.

Джек наклони глава, изгълта последните капки от бирата и остави шумно шишето на масата, после погледна към вратата.

- Или и двете. Има само един начин да разберем. Къде е Гун Лобсанг, когато ти трябва?

36

Групата монаси беше спряла отново високо в планината близо до края на пояса от дървета. Бяха потърсили заслон от дъжда под група криви акации. Под тях долината беше покрита от висящи големи облаци.