Царството

За миг се озова отново там и джунглата изчезна, болките, които го държаха здраво във физическия свят, избледняха и той се върна в миналото и красивата долина. Започна да говори, но можеше ли заместник-игуменът да го чуе? Описваше своите видения, спомени. Виждаше как китаецът гордо се усмихва. Той се обърна към него направо сащисан от благоговение и каза:

- Толкова е красиво!

- Благодаря - отговори китаецът. - Винаги е било така.

Внезапно очите на Херцог отново се фокусираха върху заместник-игумена. Вече беше сигурен, че говори, а не само сънува. Той събра всички сили и се вторачи решително в ламата.

- Опитах се да науча повече от китаеца. Казах, че това ми прилича на невероятно мирно място. Страдате ли от обичайните проблеми на обществото, попитах го аз.

Китаецът ми се усмихна гордо и отговори:

- Тук престъпления няма и болестите са непознати. Хората живеят пълноценно и дълго и умират в съня си. Нямаме нужда от техници, адвокати, почти не ни трябват лекари и със сигурност не ни е нужна никоя от онези прозелитски религии. Придържаме се към таоизма и животът ни минава в щастие. Благодарение на просто, но здравословно меню от ориз, пресни зеленчуци, никаква захар и съвсем малко сол, съчетано със здрава ежедневна работа на открито, човешкото тяло не заболява, не развива рак и други болести. Тук възрастните умират мирно в съня си, оттегляйки се кротко от живота, както са правили примитивните хора в продължение на милиони години по целия свят.

На всеки десет години получаваме сведения от външния свят. Въпреки това не смятаме, че в неговите дела има нещо, което да не може да се предскаже цяло десетилетие преди да се случи, и то без човек да се замисля кой знае колко. Въпреки че таоизмът никога не спира на едно място, той не се променя...

- Значи това не е манастир? - попитах аз и посочих с пръст основната сграда, която се издигаше между селските жилища.

- Не. Не и според модела в останалата част на Тибет. Това е обикновена къща. Надяваме се да окуражим Мъдростта да я направи свой дом, но не сме толкова самонадеяни да го направим и свой. От време на време го посещаваме и се опитваме да чуем онова, което Мъдростта ни нашепва.

- Значи ти не си учител, брат или член на религиозния орден в това царство?

- Това не е царство и аз не съм нито едно от изброените неща. Ние сме общност, която просто се опитва да съществува без необикновени страдания. Ние всички споделяме едно и също време и вършим същата работа, макар че поради моя начин на мислене имам естествено предразположение към учене и размишления, затова прекарвам повече време в тези занимания, отколкото останалите ми съжители. Но аз също работя на нивите, жъна и доя яковете.

Заместник-игуменът прекъсна Антон:

- Това прилича на някакво комунистическо общество. Сигурно се е случвало да се озовеш случайно в Червен Китай...

Херцог се усмихна.

- И аз си помислих това в първия момент. Но после си спомних, че китаецът спомена пътя на Тао, погледнах надолу в долината и от съвършено терасираните оризови ниви и великолепната атмосфера на спокойствие разбрах, че това място със сигурност не е било никога докосвано от отровата на Културната революция. И че е много по-старо и мъдро от всякакви идеологии на Маркс и „великия кормчия" Мао.

Но аз не търсех това. Освен ако скромността на китаеца не криеше факта, че иззад стените на Къщата на Мъдростта, както той я нарече, те тайно се опитват да влияят на световните събития с помощта на телепатия и древните практики на тантрическата йога.

Без да имам намерение да го обидя по какъвто и да е начин, попитах китаеца какво се надяват да постигнат във външния свят. Опитва ли се тяхната общност да разпространява своите познания сред останалите? Напуска ли долината в мислите си, за да общува с други хора? Отговорът му беше прост и прям:

- Смятам, че ни разбираш погрешно. Ние не искаме да учим когото и да било на каквото и да било. Гостите са добре дошли тук, за да научат как живеем, но дори за секунда не ни минава през ума да убеждаваме когото и да било, че нашият начин на живот е най-добрият. Мисля обаче, че разбрах за какво говориш. Ние тук в долината имаме познания за много неща и знаем много добре, че съществуват древни изкуства, които позволяват на хората достъп до нематериалните сфери на този свят, да се протягат надолу и да правят внушения на други съзнания. За да стигнат тези внушения до всички хора, трябва да бъдат направени под формата на символи, а не на думи, защото иначе само говорещите даден език ще ги разберат. Между другото, символите са много по-могъщи.