Царството

- Добре, ще направя това. Ще поема риска, че не си в нужната форма. - Нанси кимна в знак на благодарност. - Ако искате да тръгнете днес, ще трябва да се заловя за работа. Ще дойда да ви взема, когато разбера кой ще пътува на изток по Сечуанското шосе. Мисля, че има няколко шофьори от Кампа¹⁸, които тази сутрин ще поемат за Амдо¹⁹. Ако им се плати, ще ви закарат.

- Благодаря ти, приятелю - отговори Джек и започна енергично да разтърсва ръката му.

Гун стана, докосна с пръсти каубойската си шапка и след това си тръгна. Пристигна келнерката и донесе бутилка „Сняг" - поръчаната от Джек бира. Той ѝ благодари на тибетски, след това се усмихна на Нанси:

- Сигурна ли си, че не искаш биричка?

- Малко е рано за мен. В девет часа...

- Както обичаш. Според мен помага срещу височинната болест.

- Господин Джек Адамс, я ми кажи, всичките тези приказки за тертони и терма - вярваш ли в това? - полюбопитства Нанси.

Джек отпи няколко големи глътки направо от бутилката, избърса уста с ръкава си и едва след това отговори:

- Зависи от това какво разбираш под „вярваш". Как ще наречеш способността да спреш собственото си дишане, биенето на сърцето и дори мозъчната си дейност? Магия? Това могат да направят ламите в напреднали стадии на медитация. Когато ги закачиш за западни медицински апарати и потърсиш признаци на живот, няма такива. Дори енцефалограмата не открива нищо. Те са клинично мъртви. Обаче след като мине определеното време - бум. Отварят очи и стават. Това магия ли е? Или да вземем способността им да левитират. Или силата да предизвикат у някого мозъчен кръвоизлив от сто метра? Ами способността да стават невидими? Магия? Или просто физически действия, които ние днес не можем да обясним, като използваме науката...

- Значи казваш, че според теб всичко е истина?

- Не, не това е важното. Не бих се наел да дефинирам що е действителност за когото и да било. Но не мога да кажа, че това не се случва: левитацията, спирането на жизнените функции и всички онези други необикновени неща, които върховните лами могат да правят. Просто си мисля, че науката още не може да ги обясни, обаче някой ден ще можем да го направим. Що се отнася до скритите познания, които се черпят от по-висши светове - не познавам култури, в които учителите и ясновидците не разчитат на познания или умения, които идват отнякъде другаде. Предполагам, че терма е нещо подобно, кой знае? Аз не отричам резултатите на тантрическия будизъм²⁰. Само споря с теорията зад него. Но едно е сигурно... - Джек се наведе към нея през тясната маса, за да е напълно сигурен, че никой друг в опушената чайна не може да ги чуе. С почти залепена за ухото на Нанси уста, с дрезгав шепот той продължи: - Ако ме питаш, всичко това е проклетата черна страна.

После с дори още по тих глас продължи:

- И знаеш ли какво? Естествено, никога не бих го казал на Гун, но донякъде съм съгласен с китайците...

След тези думи бързо се огледа наоколо.

- Разбира се, не с техните техники, насилието и потисничеството. Отвращението... Разбирам обаче тяхното отвращение и тревога. Цял Тибет е пламнала лудница. Когато китайците нахлуват, откриват наистина ужасяващи неща. Една трета от населението е по един или друг начин набъркана в тези глупости като монаси, монахини или лами, а останалата част от хората живеят във феодално робство и работят като волове за тази група суеверни магьосници. Ламите контролират умовете на селяните толкова успешно, както комунистите контролират умовете на народите.

Джек отново се огледа притеснено из помещението, оставяйки у Нанси отчетливото впечатление, че ще се озоват в голяма опасност, ако някой чуе и думичка от онова, което казва.

- Говори се, че когато нахлуват в манастирите, китайците откриват скрити мазета, пълни с древни окултни ръководства и монаси, които практикуват всякакви видове черни изкуства. Китайските войници, които си пробиват с бой пътя в манастира Шингаце през две хиляди монаси, разказват, че в пещерите под него са се провеждали животински и човешки жертвоприношения с канибалски ритуали...

Нанси се сепна.

- Хайде, Джек! Та това е само комунистическа пропаганда. Направо не мога да повярвам, че си се поддал.