Целуната от сянката

Това бе истина. Дампирите — полувампирите като мен — все не достигаха и кралските особи обикновено бяха първите, които получаваха пазители от новите поколения дампири. В миналото повече морои, както от кралски, така и от по-скромен произход, са получавали пазители и новите попълнения като нас яростно са се съревновавали, за да се доберат до някоя по-важна личност. Но сега беше почти сигурно, че всеки пазител ще работи като охрана на някоя кралска фамилия. Ние, пазителите, все не достигахме и за не толкова влиятелните фамилии оставаше незавидната участ да се справят със собствени сили.

— Все пак — заговорих, — според мен има значение към коя точно кралска особа ще те прикрепят, нали? Искам да кажа, че някои от тях са пълни сноби, но се срещат и умни. Ако си хванеш някой наистина богат и могъщ, ще можеш да живееш в кралския двор или да пътуваш до екзотични места. — Последното най-много ме блазнеше, защото често си бях фантазирала как двете с Лиса обикаляме света.

— Да — съгласи се Еди, преди да кимне на няколко момчета от предната редица. — Няма да повярваш как онези там тримата се подмазват на някои морои от родовете Ивашков и Шелски. Това, разбира се, няма да повлияе на тяхното разпределение за практиката, но те май вече отсега опитват да уредят къде да попаднат след дипломирането си.

— Да, но практиката може да повлияе на това. В оценките ни ще отбележат как сме се представили.

Еди отново ми кимна и тъкмо се канеше да отговори, когато силен и ясен женски глас прекъсна разговорите на съучениците ми. И двамата се огледахме. Докато си бъбрехме, инструкторите ни се бяха скупчили пред нашата групичка и сега оформяха пред нас непрекъсната и внушителна редица. Дмитрий също бе сред тях, тъмнокос, внушителен и неустоим. Албърта се опитваше да привлече вниманието ни. Тълпата скоро се укроти и замълча.

— Добре — започна тя. Албърта вече беше прехвърлила петдесетте, но си оставаше гъвкава, жилава и стегната. Като я гледах, си спомних за разговора между нея и Дмитрий снощи, но реших да оставя тези грижи за после. Виктор Дашков нямаше да съсипе този миг. — Всички знаете защо сте тук. — Още повече се смълчахме, напрегнати и развълнувани, така че гласът й отекваше съвсем ясно в гимнастическия салон. — Днес е най-важният ден в обучението ви преди зрелостните ви изпити. Днес ще узнаете към кой морой ще бъде прикрепен всеки от вас. Миналата седмица ви бяха раздадени брошури с пълни подробности за това, което ще трябва да вършите през следващите шест седмици. Вярвам, че вече всички са ги прочели. — Аз наистина бях прочела моята брошура. Вероятно през целия си живот нищо друго не бях изчитала така внимателно. — А сега, само за обобщение, пазител Алто ще ви припомни най-важните правила за практиката ви.

Тя подаде бележника на пазителя Стан Алто. Той беше един от най-омразните ми инструктори, но след смъртта на Мейсън част от напрежението между нас се бе стопило. Вече се разбирахме по-добре един с друг.

— Да започваме — заговори Стан е обичайния си грубоват маниер. — Ще дежурите по шест дни седмично. Това наистина е лека задача за вас, момчета и момичета. В реалния свят обикновено ще работите всеки ден. Ще придружавате вашите морои навсякъде — в часовете, в техните спални помещения, при техните захранващи. При всяка тяхна дейност. Ще ви се наложи да измислите как да се приспособите към техния начин на живот. Някои морои се държат със своите пазители като към приятели, докато други предпочитат да бъдете едва ли не невидими призраци, с които не бива да се разговаря. — Наистина ли използва думата „призраци“? — Всяка ситуация е различна и всяка двойка морой и пазител трябва да намери начин как най-добре да осигури безопасността си. По всяко време може да има атаки, на всяко място, като ние ще бъдем облечени в черно. Винаги трябва да сте нащрек. Не забравяйте, че макар да знаете, че ще ви атакуваме ние, а не стригои, трябва да реагирате така, все едно животът ви е застрашен, като при истинска опасност. Не се бойте, че ще ни нараните. Сигурен съм, че някои от вас ще се възползват от удобните поводи да си го върнат на учителите си заради обиди в миналото. — От групата на новаците се чу дружен смях. — Но някои от вас могат да предпочетат да се сдържат, за да не ги сполети някаква неприятност. Не го правете. Повече неприятности ще си навлечете, ако се сдържате. А дали ние ще пострадаме, или не… за това не се притеснявайте. Ние ще се справим.

Обърна следващата страница от бележките.

— Ще дежурите по двайсет и четири часа на денонощие при шестдневен цикъл, но ще можете да спите през деня, когато и мороите спят. Само не забравяйте, че макар стригоите рядко да нападат през деня, не е невъзможно и това да се случи, така че не си въобразявайте, че през тези часове ще бъдете в пълна безопасност.