Цялата истина

Тази вечер Пендър очакваше специален гост. Частният асансьор спря на последния етаж и от него излезе Николас Крийл, облечен в черно палто с качулка. Веднага го въведоха в помещение с огромен огледален прозорец, през който оръжейният магнат получи възможност да огледа вътрешността на модерната работна зала на „Пендър и сътрудници“, оборудвана с ултрамодерни комуникационни средства.

Пендър се настани до него.

— Надявам се, че полетът ви е преминал добре, мистър Крийл.

— Нямам представа, защото през цялото време спах.

— Чух, че съвсем наскоро сте влезли в списъка на първите петнайсет в класацията на „Форбс“.

— Това е вярно — равнодушно отвърна Крийл.

— Осемнайсет милиарда долара?

— Всъщност двайсет и един.

— Моите поздравления.

— За какво? След първия милиард парите престанаха да имат значение. Последвалите двайсет не промениха живота ми с абсолютно нищо. Да чуем доклада.

Пендър махна към огледалното стъкло, зад което трескаво работеха десетки хора.

— Мобилизирали сме всичките си ресурси. Трийсет души, стотици компютри, огромна база данни и интернет система, която съперничи на „Гугъл“.

— Сигурен ли си, че никой не може да я проследи дотук?

— Взели сме изключителни мерки за сигурност, откраднали сме електронната идентификация на стотици уеб сайтове и интернет портали. Ако някой направи опит да стигне до първоизточника, ще попадне в електронен лабиринт, който ще го изведе до официалния сайт на Ватикана или на Червения кръст. Включихме и собствения си уеб сайт в сложната комбинация, както и няколко сайта на наши конкуренти.

— Тоест ако някой все пак стигне до вас, вие веднага ще обявите кражба на идентификацията си, така ли?

— Защо да крием иглата в купа сено, след като можем да направим много игли? — лукаво се усмихна Пендър.

— А хората ти?

— Те получават огромни заплати и са готови на всичко за мен. А и нямат представа за вашия… хммм, интерес към въпроса. Всъщност това изобщо не ги вълнува. Тук не се назначават хора със съвест, никой не го е грижа за последиците от нашата работа. Те са за клиента.

— Много успокояващо. Надявахме се единствено на първоначалното въздействие.

— Малко по-сложно е от историите за жестоки чужди окупатори, които избиват бебета в кувьози, за да накарат определени държави да воюват помежду си — отвърна тихо, но с усмивка на превъзходство Пендър. — Вашият избор обаче е много добър, мистър Крийл. Достатъчно беше да подкараме каруцата, и всички скочиха на нея.

— Мечката е лесна мишена. Откъде изровихте всичките тези избити руснаци?

— Главно чрез фотошоп и със съответните подобрения. Но използвахме и няколко истински жертви на някогашния КГБ, чиито досиета купихме преди доста години. Пет автентични трупа бяха достатъчни, за да накараме всички да повярват в достоверността на информацията за останалите трийсет и две хиляди.

— Много далновидно от твоя страна.

— Това ми е работата. Съвсем ясно си представям аневризма в мозъка на президента Горшков, който бавно се увеличава. Нека видим как стоят нещата: първо, сковаващата стратегия, а после тактиката Везувий. — Ръката му направи лек жест към Крийл. — А вие уреждате изтичането на информация, нали?

— Да. Но искам да получавам всичко обещаващо, което се появи на бюрото ти. Оттам нататък аз ще имам грижата.

— Не проявявам интерес към мотивите ви, но някъде прочетох, че презентациите на „Арес“ губят своята популярност вече четири пъти поред.

— Това е само върхът на айсберга. Ние наистина губим много пари. Лично аз бях убеден, че Ирак е новият Армагедон на Близкия изток, и заложих на него. Но няколко месеца шок и ужас бяха последвани от проточила се години игра с детски пистолетчета. Не съм създал компания за 150 милиарда долара, за да карам служителите си да правят картофена салата за бойците в Анбар. Допуснах тактическа грешка и поемам отговорност за нея. Но тя ще бъде поправена. Аз те наех, защото трябва да се погрижа за хората си.

— Разбира се — скромно се съгласи Пендър. — Това отговаря и на интересите на някои знаменитости. Те ще облекат тениските с надпис „Помнете Константин“, доставени от нас, ще пуснат новия си филм и ще размахат юмрук на „Свободна Русия“. А най-вероятно ще се насочат и към Вашингтон, за да привлекат вниманието на известни политици.

— Проблеми?

— Три — кимна Пендър и хвърли поглед към монитора пред себе си. — През следващата седмица в световната новинарска мрежа ще се появят 148 материала за „Червената заплаха“. С две изключения — в Испания и в Ню Йорк техните автори изцяло следват нашата политика. Особено упорит е човекът в Испания, който, между другото, вече две години се рови в скандал, свързан с кралското семейство. Утре той ще получи документи, които отново ще пробудят интереса му към темата.

— А човекът в Ню Йорк?

— От известно време съпругата му го подозира в изневяра. Утре тя също ще получи подарък, който ще потвърди подозренията й. Това окончателно ще извади от играта нейния благоверен. Понякога разводите отнемат страшно много време и нерви. За съжаление го знам от личен опит.

— Имате всичко това подръка, така ли?