— Разполагам с досиета на всички журналисти, които струват нещо. Събираме тайни за тях, фабрикуваме полулъжи. Пускаме ги в действие тогава, когато те могат да свършат работа на клиентите ни.
— Спомена, че проблемите са
— Третият е американски сенатор, който си въобразява, че е експерт по Русия. Говори се, че се готви да предизвика изслушване в Конгреса, заемайки крайно скептична позиция.
— Как ще реагирате?
— При следващото му влизане в мъжката тоалетна ще му приложим варианта „Лари Крейг“.
— Какво? Значи това със сенатора Крейг
— Кой знае? И на кого му пука? Но ние със сигурност ще се отървем от
— Как наричаш тази тактика?
— Маневра „прецакване“ — усмихна се Пендър.
— Добро попадение.
— Всъщност аз предпочитам по-завоалиран подход, при който обектът изобщо не разбира какво става. Помните ли репортерите, които бяха изпратени на фронтовата линия в Ирак?
— За да се запознаят с войната отблизо?
— Не, по-скоро за да отразяват всичко от гледната точка на Пентагона. Това беше моя идея, след реализацията на която тук се изредиха всевъзможни генерали и чиновници от Военното министерство да ми целуват задника.
— Добре познаваш работата си, Дик.
— Учил съм се от най-добрите.
— Къде?
— Започнах кариерата си в пресслужбата на Белия дом.
Крийл посочи към голяма маса в работната зала, където двама служители работеха върху някакви печатни материали.
— Обясни — рече той.
— Това е
— „С ботуши по земята“ — замислено промълви Крийл.
— Това е по вашата част — отсече Пендър. — Аз мога да накарам всички да повярват на една лъжа, но нищо не може да замени истинската кръв.
— Вече съм помислил по въпроса. Съвсем скоро ще получите доказателства.
— А другата част на уравнението?
— Какво за нея? — рязко попита Крийл.
— Обещахте да ни предупредите кога ще бъде проведена.
— Направил ли съм го?
— Не.
— Значи не му е дошло времето.
Няколко секунди по-късно Крийл си тръгна. По време на Студената война Пендър му беше помогнал да натрупа огромно състояние, а после двамата се задоволяваха с ограничени глобални конфликти. После Първата иракска война падна в ръцете им като узряла круша, последвана от още по-привлекателната Втора война. Но неотдавна той бе казал на Пендър: „Американците са изтощени, а ЕС е настроен на мирна вълна, наливайки пари вместо в отбраната, в някакви тъпи проекти за образование, инфраструктура и здравеопазване. На идиотите изобщо не им минава през ума, че ако не престанат да се огъват пред последователите на Аллаха и не се заемат с отбраната си, техните хлапета трудно ще ходят на училище, а бабите им едва ли ще стигнат до доктора. Но аз ще спечеля
Дик Пендър беше готов да се обзаложи, че този човек наистина ще го направи.
20
Сергей Петров крачеше по тротоара, вдигнал яката на палтото си срещу студения вятър, който вече втори ден брулеше в Ню Йорк. Току-що беше завършил записа в един от местните телевизионни канали, в който разказа ужасите, на които е бил свидетел при режимите на Путин и Горшков в качеството си на втори човек във Федералната служба за сигурност, преди да избяга от родината си. Вече беше открил, че западняците купуват охотно стоката му и плащат далеч по-добре от диктаторите, скрити зад маската на президенти. Той нямаше представа къде е била замислена кампанията „Червена заплаха“, но това изобщо не го интересуваше. Горшков бе представител на злото, а родината на Петров се плъзгаше в погрешна посока. Не го интересуваше дали бяха истина всичките ужаси, историите за които напоследък заляха западната преса. Някои от тях със сигурност бяха, което беше напълно достатъчно.
Опипа пистолета в джоба на палтото си. Сергей Петров беше предпазлив човек и знаеше, че вече е мишена. Ако Горшков действително разполагаше със списък с най-опасните си противници, той положително заемаше някое от челните места в него. Затова ходеше въоръжен, избираше най-оживените места и никога не отслабваше бдителността си. Ядеше и пиеше сам, без компания. Нямаше никакво намерение да го постигне участта на Литвиненко, изпивайки чаша чай с полоний–210.
Стигна до пресечката и махна на едно такси. Шофьорът отби до тротоара и очаквателно го погледна.
— Гранд Сентръл Стейшън — рече Петров.