Убийството на художника

На влизане у дома Гамаш бе посрещнат от аромат на печени пъдпъдъци, един от празничните специалитети на Рен-Мари. Дребният пернат дивеч се обвиваше в бекон и приготвяше на бавен огън в сос от греяно вино. Обикновено той приготвяше плънката с див ориз, но този път съпругата му явно я бе направила сама.

Споделиха си новините от деня, докато той се преобличаше и вземаше душ. Рен-Мари му разказа за кръщенето и почерпката след това. Беше почти убедена, че не е сбъркала мястото, макар да бе видяла твърде малко познати сред присъстващите. Арман й разказа как е минал денят му и за случая. Както обикновено не скри нищо. Може и да беше странно, но той просто не вярваше, че е възможно да имаш дълбока връзка с някого, ако пазиш служебни тайни от него. Така че споделяше всичко с нея и тя правеше същото. Дори след трийсет и пет години брак това все още имаше ефект и поддържаше отношенията им добри.

Приятелите им дойдоха и всички прекараха една приятна и отпускаща вечер. Няколко бутилки добро вино, един изумителен специалитет за Деня на благодарността и една мила интелигентна компания. Гамаш си спомни за началото на „Орландо“ от Вирджиния Улф. В живота си Орландо не бе търсил богатство, слава или почести. Не, търсил бе единствено компания.

Клара се люшкаше напред-назад, обзета от ужасна мъка. По-рано през деня се бе чувствала така, сякаш някой е изтръгнал сърцето и мозъка от тялото й. След това й ги бе върнал, но повредени.

Питър се промъкна крадешком до вратата на спалнята и надзърна вътре. Бог да му е на помощ, но ревнуваше. Ревнуваше от въздействието, което Джейн имаше върху Клара. Зачуди се дали жена му би преживяла по същия начин и неговата смърт. И тогава проумя, че ако той бе загинал вместо Джейн в гората, старицата щеше да утеши Клара. Щеше да знае какво да прави. В този момент получи просветление. За първи път в живота си се запита какво би направил някой друг. Как би постъпила Джейн на негово място? И отговорът дойде. Питър легна тихо до жена си и я взе в прегръдките си. За първи път, откакто Клара чу новината, сърцето и разумът й се отпуснаха. За един благословен миг изпита любов, а не чувство на загуба.

¹ Ивдианско племе, населявало североизточната част на Северна Америка, включително части от Квебек. - б. р.

² Господи, това е невероятно (фр). - б. пр.

³ Буквалният превод на израза е „квадратна глава“; във Френска Канада се използва като обща за англоговорящи, които не знаят добре френски. - б. р.

⁴ Герой, познат от популярните комедийни филми за неумелия френски детектив Жак Клузо. - б. р.

⁵ Квебекска ругатня. - б. пр.

⁶ Италианската дума за „хубава“ е bella. - б. р.

⁷ Съжалявам. Извинете ме (фр). - б. пр.

⁸ Хълмът МонРоял е дал името на Монреал. На него през 1924 г. е поставен 30-метров светещ кръст, който днес е собственост на града. - б. р.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

- Искаш ли препечен хляб? - попита Питър жена си на сутринта. Беше му обърнала гръб и се тресеше от ридания.

- С-силно преп-печен - изхълца Клара и от устата й се проточиха лиги, които стигнаха до пода и образуваха миниатюрни локвички покрай стъпалата й.

Двамата стояха боси в кухнята, където бяха започнали да приготвят закуската. Обикновено по това време вече се бяха изкъпали и облекли или поне бяха нахлузили чехли и наметнали халати върху фланелените си пижами. Тази сутрин обаче нищо не беше нормално. Питър просто не си бе дал сметка до каква степен се е изкривило всичко до този момент.

Цяла нощ бе прегръщал Клара с надеждата, че най-лошото е отминало. Че на сутринта мъката, макар и все още тук, щеше да позволи на съпругата му да си поеме дъх. Но жената, която познаваше и обичаше, сякаш бе погълната от някакво чудовище. Като Йона в търбуха на кита.

- Клара? Трябва да поговорим. Можем ли да си поговорим?

Питър жадуваше да се промъкне обратно в топлото легло с каничка кафе, препечен хляб, сладко и последния каталог на „Лий Вали“. Вместо това стоеше бос по средата на кухнята върху студения под и размахваше багета зад гърба на Клара като някакъв жезъл. Представата за жезъла не му допадна. Може би меч? Но дали това бе подходящо? Да размахваш меч пред съпругата си? Замахна два пъти във въздуха с него и кората на хляба се пропука. Точно навреме, помисли си. Защото представата за меча бе започнала да го смущава.