Убийството на художника

- Съставен - подсказаха едновременно двайсет души, в това число и поне трима от полицаите в църквата.

- Точността... да. Но мощността - не.

- Поколебахте се за първото.

- При стария модел пускате тетивата с пръсти. Ако отпускането не е добре премерено, точността се нарушава. При съставния лък имаме спусък, затова освобождаването е по-плавно. Притежава също така и много точен прицелен механизъм.

- В наши дни има ловци, които предпочитат да използват дървени огъващи се лъкове и дървени стрели. Така ли е?

- Не са много - обади се Хелън Чарън. - Такива случаи са много редки.

Гамаш се обърна към Матю:

- Ако възнамерявате да убиете някого, кой лък бихте използвали? Простия или съставния?

Матю Крофт се поколеба при отговора си. Въпросът очевидно не му се понрави. Андре

Маланфан се изсмя. С безжизнен мъртвешки смях.

- Пределно ясно. Съставния. Не мога да си представя някого в днешно време да ловува със стар дървен лък и стрели с истински пера. Все едно е някой, дошъл от миналото. За стрелба по мишена човек може да избере прост лък, да. Но за лов? Само съвременен. А и да речем, че възнамерявате да убиете някого. Предумишлено. Защо ще рискувате излишно с дървен лък? Не, съставният ви дава далеч по-голяма сигурност. Аз лично бих използвал огнестрелно оръжие.

„Ето къде е загадката - замисли се Гамаш. - Защо? Защо е използвана стрела, а не куршум? Защо някакъв старомоден дървен лък, а не съвременен ловен?“ В края на всяко разследване всеки въпрос получаваше своя отговор. И той бе смислен, поне до някаква степен. За някого. В този момент обаче му се струваше напълно лишен от смисъл. Някой бе използвал старомодна дървена стрела с истински пера, за да убие една възрастна пенсионирана селска учителка. Защо?

- Господин Крофт, пазите ли още ловния си лък и комплекта към него?

-Да, сър.

- Ще имате ли възможност да ми покажете как се стреля с него днес следобед?

- С удоволствие. - Крофт не се поколеба с отговора, но Гамаш забеляза, че жена му се напрегна.

Гамаш погледна часовника си: 12,30.

- Някой да има други въпроси?

- Аз имам. - Рут Зардо се изправи с усилие.

- В действителност това беше повече твърдение, отколкото въпрос. - Гамаш я изгледа с интерес. Вътрешно обаче се стегна като пружина.

- Можете да използвате старата гара, ако считате, че ще ви свърши работа като местен щаб. Чух, че търсите подходящо помещение. Доброволната противопожарна команда може да ви помогне да се настаните там.

Гамаш се замисли над предложението. Мястото не беше идеално, но щом нямаха достъп до училищната сграда, изглеждаше като оптимален вариант.

- Мерси, ще се възползваме от предложението ви. Много съм ви благодарен.

- Искам да кажа нещо - надигна се и Йоланд. - Полицията несъмнено ще ми каже за кога мога да организирам погребението на леля Джейн. Ще известя всички кога и къде ще се състои.

Гамаш внезапно изпита дълбока жалост към нея. Беше се облякла в черно от глава до пети и се разкъсваше между желанието да демонстрира мъка и да заяви правото си на собственост над тази трагедия. Виждал бе много пъти как хората буквално се състезават за ролята на главен скърбящ. Винаги бе дълбоко човешко, никога - приятна гледка, а и много често заблуждаваше. Докато раздават храна на гладуващи, социалните работници бързо научават, че онези, които се бият да се докопат до някоя порция, обикновено са хората, които имат най-малка потребност от нея. А стоящите безмълвно най-отзад - прекалено изнемощели, за да воюват с лакти - се нуждаят най-много от храната. Същото е и с трагедията. Хората, които не излагат мъката си на показ, често изпитват най-дълбоката покруса. Но инспекторът знаеше също така, че не съществуват железни стопроцентови правила.

Гамаш приключи срещата. Щом излязоха на проливния дъжд, всички се втурнаха към бистрото за обяд - някои да готвят, други да сервират, а останалите просто да се нахранят. Главният инспектор изгаряше от нетърпение да чуе резултатите от претърсването на Клуба на стрелците с лък.

¹ Печено кълцано говеждо месо с множество лютиви подправки. - б. р.

ГЛАВА ПЕТА

Агент Изабел Лакост бръкна с треперещи ръце в найлоновия плик и внимателно извади смъртоносното оръжие. В мокрите си и измръзнали от студа пръсти държеше наконечник на стрела. Останалите полицаи в стаята седяха мълчаливо; повечето присвиваха очи в опит да различат дребния наконечник, изработен само с една цел: да убива.

- Намерихме го в клуба заедно с още такива - поясни и го подаде на останалите да го разгледат.