Убийството на художника

- Може ли Джейн да е видяла някакви ловци и да е върнала Люси обратно вкъщи, да не би да я прострелят погрешка? - Въпросът бе зададен от Уейн Робъртсън, който получи пристъп на кашлица и седна. Съпругата му Нели го обгърна с едрата си пухкава ръка, сякаш това изобилие от плът можеше да прогони болестта му.

- Възможно ли е в такъв случай да се е върнала после обратно в гората, за да влезе в пререкание с някой ловец? - попита Гамаш.

- Възможно е - потвърди Беи. - Правила го е преди. Спомняте ли си преди две години,

когато залови... - Той се спря, видимо смутен.

Разнесе се неловък смях, последван от шушукане. Гамаш повдигна вежди и зачака.

- Става въпрос за мен, както е известно на всички. - Един мъж се надигна от стола си с тези думи. - Казвам се Матю Крофт. - Беше на трийсет и няколко по преценка на Гамаш; мъж с нормално телосложение и доста невзрачен външен вид. До него седеше слаба напрегната жена. Името му прозвуча познато на главния инспектор. - Преди три години ловувах незаконно на земята на Хадли. Госпожица Нийл ме заговори и ме помоли да си тръгна.

- А вие направихте ли го?

-Да.

- Защо сте ловували на чужда земя?

- Родът ни живее тук от стотици години и всички сме научени, че по време на ловния сезон няма частна собственост.

- Не е вярно - разнесе се гръмък глас от дъното на помещението.

Бовоар трескаво драскаше в бележника си.

Крофт се обърна назад.

- Ти ли си това, Анри?

Скулпторът Анри Лавиер се надигна царствено от седалката.

- Така съм научен от най-ранните си години - продължи Крофт. - Казваха ми, че човек има правото да ловува където си избере, тъй като оцеляването му зависи от събирането на достатъчно храна за сезона.

- Има магазини за хранителни стоки, Матю. Веригата „Лоблоус“ не ти ли е достатъчна? -рече спокойно Анри.

- ИГА, „Провиго“ - изредиха с вик други.

- И при мен - обади се Жак Беливо, собственик на местния универсален магазин.

Всички се изсмяха. Гамаш не се намесваше, само слушаше, наблюдаваше и следеше накъде върви оживената размяна на реплики.

- Да, времената сега са други - отвърна подразнен Крофт. - Ловът вече не е необходим, но е една чудесна традиция. И много добър начин да помогнеш на ближния. Убеден съм в това.

- Никой не казва, че не си, Мат - обади се Питър и пристъпи напред. - А и не мисля, че си длъжен да се оправдаваш за действията си, особено за тези отпреди години.

- Налага се, господин Мороу. - Гамаш се намеси миг след като Бовоар му подаде една бележка. - Джейн Нийл вероятно е убита от ловец, влязъл без разрешение в имота на господин Хадли. Всеки от вас с подобни приключения в миналото трябва да даде обяснение. - Прегледа бележката. На нея с печатни букви пишеше: „Филип Крофт е хвърлял тор?“. Синът? - Гамаш сгъна хартийката и я пъхна в джоба си. - Продължавате ли да ловувате където си пожелаете, господин Крофт?

- Не, сър, вече не правя така.

- А защо не го правите?

- Защото уважавах госпожица Нийл и накрая проумях онова, което хората ми набиваха в тиквата в продължение на години. Съгласих се с тях. Всъщност вече изобщо не ловувам никъде.

- А притежавате ли ловен лък?

-Да, сър.

Гамаш огледа помещението.

- Бих искал всеки собственик на ловен лък, който присъства тук, да си даде името и адреса

на инспектор Бовоар. Дори да не ползва оръжието от години.

- Само притежателите на ловни лъкове ли? - обади се Питър.

- Защо? Какво имате предвид?

- Простите лъкове и стрели, тези за любителска стрелба, се различават от ловните.

- Но не водят ли до същите резултати, ако се използват срещу човек?

- Мисля, че да. - Питър се обърна към Бен, който се замисли за момент.

- Да - потвърди приятелят му. - Макар стрелите да са различни. Човек трябва да има дяволски късмет обаче, за да убие някого с любителски лък.

- Защо?

- Ами, стрелите за мишени са с много малък наконечник, с размера на върха на куршум горе-долу. Докато ловната стрела вече е друга работа. Никога не съм стрелял с такъв лък, но Мат има опит.

- Ловната стрела има наконечник с четири, понякога с пет остриета, които се събират в изострен връх.

До олтара бе поставен триножник с листове хартия. Гамаш се приближи до тях и бързо надраска голям черен кръг с четири черти, излизащи от него - копие на онзи, който Бовоар бе нарисувал по време на вчерашния обяд.

- Възможно ли е да причини рана като тази?

Матю Крофт пристъпи напред и тълпата се люшна леко след него.

- Точно такава - потвърди.

Гамаш и Бовоар се спогледаха. Бяха получили част от отговора на въпроса си.

- И така, значи раната е причинена от ловна стрела - промърмори Гамаш сякаш повече на себе си, отколкото на аудиторията.

Матю Крофт не бе сигурен дали инспекторът се обръща към него, но въпреки това отговори:

- Да, сър. Безусловно.

- А как изглежда една ловна стрела?

- Направена е от метал, много е лека и с куха вътрешност, задната й част има пера.

- А лъкът?

- Ловният лък е съставен и се изработва от сплави.

- Сплави? - обади се Гамаш. - Тоест смесица от няколко метала. Мислех, че лъковете са дървени.

- Навремето са били - съгласи се Матю.

- Някои все още са - извика някой от тълпата и предизвика всеобщ смях.