Убийството на художника

Пъхна малка цепеница в камината и се заслуша в тихия разговор на Питър и Бен. Не различаваше отделни думи, долавяше само познатите гласове. Връхлетя я поредната вълна мъка. Беше загубила своята приятелка, чието бъбрене я даряваше с утеха. Изпитваше и друго -ревност, понеже Питър все още си имаше компания в лицето на Беи. Можеше да го посещава по всяко време, докато нейната най-добра приятелка си бе отишла завинаги. Съзнаваше колко дребнаво и егоистично беше, но не можеше да надвие чувството. Пое си дълбоко въздух и усети приятния аромат на чесън, лук, пържена кайма и подправки. Нели, изглежда, бе чистила скоро, защото мястото лъхаше на почистващи препарати. На чистота. Клара се почувства по-добре - знаеше, че Беи бе и неин приятел, не само на Питър. И че няма да остане сама, освен ако самата тя не го предпочете. Колкото до миризмата на Дейзи, тя можеше всеки миг да надвие уханието на чесновото соте и да се понесе триумфално из къщата.

Питър, Клара и Беи завариха църквата „Свети Тома“ почти пълна. Току-що бе завалял дъжд, така че пред храма нямаше много народ. Малкият паркинг отстрани бе претъпкан с коли, а останалите камионетки и автомобили се редяха по кръговата главна улица. В църквата бе топло и пълно с хора. Разнасяше се миризма на влажни вълнени дрехи и мокра пръст, набита по подметките на обувките. Тримата се провряха през тълпата и се присъединиха към енориашите, облегнати на задната стена. Клара усети, че в гърба й се забиват някакви дребни остри предмети, и се извърна - беше се подпряла на корковото табло за известия. Покрито бе с обяви за продажба на чай и занаятчийски изделия, за срещата на клуба „Брауни“, за тренировките с Хана в понеделник и четвъртък сутрин, за събирането на клуба по бридж всяка сряда от седем и трийсет; имаше дори пожълтели обяви за „новото“ работно време на църквата от 1967 г.

- Казвам се Арман Гамаш. - Едрият мъж бе заел централно място. Тази сутрин носеше туидово сако и сив панталон, а върху оксфордската му риза личеше проста и елегантна вратовръзка във виненочервено. Беше свалил шапката си и Клара забеляза, че е започнал да оплешивява и не се опитва да го прикрива. Косата и подстриганите му мустаци сивееха. Напомняше й за областен съдия, изправен пред жителите на селото. Беше мъж, свикнал да ръководи, и това му подхождаше. Залата замлъкна напълно с изключение на нечия упорита кашлица в дъното. - Аз съм главният инспектор в отдела по убийства на Surete du Quebec.

Представянето му предизвика оживен шум, който Гамаш изчака да стихне.

- А това е първият ми заместник, инспектор Жан Ги Бовоар. - Бовоар пристъпи напред и се поклони. - Сред вас има и други служители на Surete. Предполагам, че всички сте ги забелязали. - Пропусна факта, че по-голямата част от екипа му преобръщаше с главата надолу Клуба на ловците с лък.

Внезапно Клара бе споходена от мисъл, която я порази - човекът, убил Джейн, по всяка вероятност бе част от тълпата, изпълнила параклиса. Огледа се и забеляза Нели и съпруга й Уейн, Мирна и Рут, Оливие и Габри. Матю и Сюзън Крофт бяха на реда зад тях. Не видя обаче Филип.

- Според нас смъртта на Джейн Нийл е нещастен случай, но до този момент никой не е поел отговорност по случая. - Гамаш направи пауза и Клара забеляза колко съсредоточен и стегнат бе вече. Интелигентните му очи бавно огледаха помещението, преди да продължи: -Ако това е било нещастен случай и лицето, което я е убило, е тук, искам да кажа няколко неща.

Последва гробна тишина. Дори кашлицата отзад бе спряла, излекувана като по чудо от любопитството.

- Досещам се колко изплашен е бил човекът, след като е проумял какво е сторил. Но въпреки всичко трябва да се покаже и да си признае. Колкото повече изчаква, толкова по-сложни ще стават нещата. За нас, за жителите на селото и за него.

Главният инспектор направи пауза и бавно огледа помещението; всеки присъстващ доби усещането, че погледът на Гамаш го пронизва. Всички притихнаха. Възцари се трепетно очакване; всеки се надяваше извършителят на престъплението да стане и да си признае.

Клара улови погледа на Йоланд Фонтен, която едва й се усмихна. Изпитваше истинско отвращение към нея, но събра сили и й се усмихна в отговор. Андре, мършавият съпруг на Йоланд, също присъстваше; чоплеше кожичките на ноктите си и от време на време ги изскубваше. Изключително грозният им син Бернар седеше клюмнал на пейката с враждебно изражение. Изглеждаше отегчен - дъвчеше някакви бонбони и правеше физиономии на приятелите си отсреща.

Всички останали бяха застинали.

- Искам да кажа на този човек, че ще го открием. Може да е сигурен. - Гамаш си пое дълбоко дъх, сякаш се канеше да смени темата. - Разследваме този случай като предумишлено убийство, макар да изпитваме известни съмнения. Тук е предварителният доклад на съдебния лекар. - Показа джобния си компютър. - Знаем, че Джейн Нийл е издъхнала между шест и половина и седем сутринта вчера. Използваното оръжие по всяка вероятност е стрела.

Думите му предизвикаха леко оживление.