Убийството на художника

- Казах „по всяка вероятност“, защото оръжието не беше открито. И точно тук е проблемът. Липсващото оръжие е довод срещу тезата ни, че смъртта на госпожица Нийл е нещастен случай. В допълнение с факта, че още никой не е поел отговорност за престъплението, това ни кара да мислим, че случаят е много подозрителен.

Гамаш отново направи пауза и огледа събраните хора. Посрещна го море от доброжелателни лица, тук-там примесени с раздразнени погледи. „Нямат никаква представа какво им предстои“ - помисли си Гамаш.

- Ето какво ще последва. Ще ни виждате навсякъде. Ще задаваме въпроси, ще проверяваме истинността на думите ви, ще разговаряме не само с вас, но и с вашите съседи и работодатели, с членовете на семействата и приятелите ви.

В църквата отново се надигна шум, този път примесен с враждебност. Гамаш долови думата „фашист“ от предната лява част на помещението. Улови нечий поглед и зърна Рут Зардо.

- Никой от вас не е желал да се случи нещо подобно, но ето че е станало. Джейн Нийл е мъртва и ще се наложи всички да се примирим с тази мисъл. Ние трябва да си вършим работата, а вие да ни помагате, което значи, че ще трябва да приемете неща, които при други обстоятелства не бихте търпели. Такъв е животът. Съжалявам. Но това не променя фактите.

Мърморенето стихна, дори тук-там няколко глави кимнаха в съгласие.

- Всички имаме своите тайни и преди разследването да приключи, аз ще съм запознат с голяма част от вашите. Ако не се отнасят до случая, ще ги отнеса в гроба си. Но все пак ще ги открия. Повечето дни ще прекарвам късния следобед в бистрото на господин Брюл, където ще преглеждам събраните до момента факти и доказателства. Всички сте добре дошли да пийнем по някое питие там и да си кажем по някоя приказка.

Гамаш бе наясно, че престъплението е нещо напълно човешко. Причината и следствието. Знаеше също, че за да заловиш престъпник, трябва да установиш контакт с всички хора, замесени в случая. А да поговориш с някого на чаша кафе бе възможно най-приятният и непринуден начин това да стане.

- Имате ли някакви въпроси?

- В опасност ли сме? - попита местният депутат Хана Пара.

Гамаш имаше готов отговор. Това бе труден за обсъждане въпрос, тъй като не бяха напълно наясно дали разследват нещастен случай, или предумишлено убийство.

- Не мисля. Трябва ли да заключвате вратите си нощем? Винаги. Трябва ли да проявявате внимание, когато се разхождате в гората или дори по главната улица? Да. Задължително ли е да правите тези неща? - Направи пауза и цялото паство го изгледа тревожно.

- Снощи заключи ли вратата? - прошепна Клара в ухото на Питър. Щом мъжът й кимна, тя стисна ръката му в знак на благодарност. - Ами ти? - обърна се към Беи, който поклати глава.

- Не, но тази вечер ще го направя.

- Това си е изцяло ваше решение - заяви Гамаш. - При такива събития хората обикновено проявяват засилено внимание и предпазливост в продължение на около седмица. След това отново се връщат към старите си навици. Някои остават по-предпазливи за цял живот, докато други продължават да правят нещата постарому. Повечето залагат на някакъв благоразумен среден вариант. Не съществува единствен универсален правилен избор. На ваше място бих внимавал, но няма причина за паника. - Усмихна се и добави: - А и вие не ми приличате на хора, които се паникьосват лесно. - Което не беше далеч от истината, макар че повечето присъстващи бяха ококорили широко очи. - В случай че възникнат някакви допълнителни въпроси, отседнал съм в местния пансион.

- Аз съм Стария Мъндин - изправи се на крака един двайсет и пет годишен младеж. Беше невероятно красив, с тъмна къдрава коса, изваяно лице и мускулесто тяло.

Бовоар стрелна Гамаш с едновременно развеселен и смутен поглед. Какво беше това име Стария Мъндин? Записа го в бележника си, без да е убеден, че е вярно.

- Да, кажете, господин Мъндин?

- Чух, че когато Джейн е била убита, Люси не е била с нея. Така ли е?

- Да. Доколкото разбирам, това е много необичайно за Джейн.

- Така си е. Едва ли би отишла в гората без Люси. Тя ходеше навсякъде с кучето.

- За защита ли? - запита инспекторът.

- Не, просто така. Защо ти е куче, ако не го вземаш със себе си на разходка? Особено сутрин, когато няма търпение да изскочи навън и да си свърши работата. Не, сър. Тук има нещо.

Гамаш се обърна към присъстващите:

- Някой от вас може ли да се сети за причина, поради която Джейн би оставила Люси у дома?

Клара бе силно впечатлена от въпроса. Шефът на разследването, началник с висок ранг в Surete, искаше да чуе мнението на простолюдието. Внезапно атмосферата на скръб и пасивност в храма се смени с такава на активно участие. Разследването стана „тяхно“.

- Ако Люси е била болна или разгонена, възможно е Джейн нарочно да я е оставила вкъщи - обади се Сю Уилямс.

- Вярно, но Люси е здрава и не е разгонена - отбеляза Питър.