Ubiyte Raym

Гарет обаче не уточни какво има предвид. Задърпа я на­горе, към изхода на кариерата.

6.

Откъде идва този интерес към местата, на които е умрял някой?

Амелия Сакс често си бе задавала този въпрос по време на десетките огледи на местопрестъпления, които беше из­вършвала. Задаваше си го и сега, когато стоеше на завоя на Шосе 112 при Блакуотър Ландинг.

На това място бе извършено кървавото убийство на Били Стейл, тук бяха отвлечени две млади жени, тук стотина оси бяха променили завинаги (ако не отнели) живота на един съ­вестен полицай. Дори под палещото слънце мястото изглеж­даше зловещо.

Линкълн Райм бе написал една книга: „Сцени на престъп­лението“. Тя беше първото нещо, с което се захвана след зло­полуката, която го остави инвалид за цял живот. В книгата се описваха сцените на световноизвестни престъпления. Въпре­ки че не беше леко четиво, тя продължаваше да се търси. Хо­рата любопитстваха да научат, да речем, как е бил застрелян Пол Кастеляно или как серийният убиец с прозвище Алиса в Страната на чудесата е издебвал жертвите си из Сентрал Парк.

Сакс отново огледа Блакуотър Ландинг. Намираше се на север от Танърс Корнър и представляваше блатиста мест­ност при устието на някакъв канал, който се вливаше в Па- кенок. Гъсти гори, много от дърветата в които бяха мъртви, покрити с пяна блата, изсъхнали треви, голи пространства с напукана почва. Тук, на местопрестъплението, от шосето към тинестия бряг се спускаше стръмен склон, осеян с боклуци. Долу, на равното, растяха върби, кипариси и туфи висока тре­ва. На десетина метра в реката навлизаше стар кей, крайна­та му част бе потънала под водата.

Около самото място нямаше никакви постройки, но на идване от градчето Сакс бе забелязала доста красиви къщи в жилищния район на Блакуотър Ландинг. Както самият Та­нърс Корнър, и това населено място изглеждаше призрачно и изоставено. Чак сега Сакс си даде сметка откъде идва това чувство - никъде не се виждаха деца, въпреки че беше вакан­ция. Нямаше надуваеми басейни, нямаше велосипеди, няма­ше детски колички.

Това я накара да си спомни погребението, което бяха ви­дели на идване.

Прогони тъжните мисли и се зае с огледа. На местопрес­тъплението имаше два участъка, оградени с жълта лента. Око­ло разположения по-близо до водата бяха оставени цветя - оттук Гарет бе отвлякъл Лидия само преди няколко часа. Другият участък бе прашен, ограден с дървета - там момче­то беше убило Били Стейл и отвлякло Мери Бет. В средата, където момичето бе откопавало някакви археологически ос­танки, имаше няколко плитки дупки. На шест метра встрани от центъра с цветен спрей бяха очертани контурите на трупа на Били.

Цветен спрей! Тия хора явно си нямаха и понятие от кри­минология.

На отбивката спря полицейска кола и от нея слезе Люси Кър. Тя пък какво търсеше тук? Полицайката кимна хладно на Сакс:

— Намери ли нещо полезно в къщата?

— Няколко неща - отвърна кратко Сакс и кимна към скло­на: - Там защо не е оградено?

— Гарет не е правил нищо на склона - оправда се Люси.

— Не, но може да е слязъл по него. Пътищата за подход и отстъпление на извършителя също се включват към местоп­рестъплението.

— Местопрестъплението толкова ли зле изглежда, кол­кото на снимките? - попита Райм по радиостанцията.

— Изглежда, сякаш стадо бизони са минали през него. Сигурно има двайсетина следи от обувки.

— По дяволите!

Люси чу коментара на Сакс, но не каза нищо. Загледа ре­ката. Сакс кимна към тинестия бряг:

— Това ли е лодката, с която е избягал?

— Да - отвърна Джеси Корн. - Откраднал я е. Искаш ли да я претърсиш?

— По-късно. Откъде е минал на идване? За вчера говоря.

Джеси посочи на изток:

— Сигурно не е оттам. Там няма нищо, само блата и тръс­тики. Дори лодка няма откъде да мине. Значи или е дошъл по Шосе 112 и е слязъл по склона, или с лодка по реката.

Сакс отвори куфарчето с инструменти.

— Трябват ми няколко проби от почвата.

— От почвата ли?!

— Да.

— Защо?

— Защото, ако на местопрестъплението има почва, която не се среща в района, може да е от мястото, където Гарет държи момичетата.

— Може да е от градината на Лидия или от задния двор на Мери Бет, или от обувките на някой рибар - отбеляза Люси.

— Може - съгласи се спокойно Сакс, - но така или иначе трябва да я изследваме.

Подаде на Джеси едно найлоново пликче. Той послушно се зае със задачата. Сакс заслиза по склона. Изведнъж спря и пак отвори куфарчето. Вътре нямаше гумени ленти. Косата на Люси Кър бе вързана с ластик.

— Би ли ми дала тези ластици? - помоли Сакс.

Полицайката се поколеба, после ги свали и ѝ ги подаде.

Сакс ги уви около обувките си.

— Така ще знам кои са моите следи - обясни тя.

„Като че ли има някакво значение в тази бъркотия.“

Провря се под жълтата лента.

— Сакс, какво откри? - попита Райм; връзката беше още по-лоша.