Ударът на кобрата

— Да, но… — Коруин млъкна. Логиката и красноречието му изневериха. „Успокой се — заповяда си той. — Тук няма от кого да се страхуваш.“

Докато се бореше с неочакваното си объркване, Стигър му дойде на помощ.

— Аз мисля, че това, което иска да ни каже Коруин, е, че след като отхвърлим предложението на Балиу, ние можем да изпратим експедиции на Квазама или на някоя от другите планети. Засега направеното от трофтите с нищо не ни ограничава. Ние сме свободни да действаме съобразно собствените си интереси.

— Звучи много разумно — отбеляза Телек. — За нещастие тази идея се натъква на един много сериозен практически въпрос: кой ще поеме разходите за тези проучвателни експедиции, ако трофтите откажат?

Феърли се размърда на стола си.

— Аз останах с впечатлението, че трофтите ни предлагат само онези пет планети, без да поемат каквито и да било разходи.

— Официално още не сме подписали договор. Можем да включим и разходите в него — посочи Рой замислено. — Но това ще ангажира в продължение на няколко години голям брой кобри. За колко време може да ги подготви Академията?

— Хирургическите операции и обучението ще отнемат общо три месеца — каза Коруин, възстановил спокойствието си. — За подбора на кандидатите ще са ни необходими две седмици.

— Целият процес може да бъде съкратен до по-малко от седем седмици — намеси се Телек и размаха една магнитна карта, преди да я пъхне в рекордера. — Преди няколко дни говорих с двама специалисти по тези въпроси: Кали Халоран — съекипник на Джони от войната с трофтите и Алмо Пири — понастоящем ръководител на операциите, провеждани от кобрите в региона Сизра. И двамата ми дадоха точни данни за необходимите разходи — както за първоначалното проучване, така също и за трите най-вероятни типа военни операции.

Коруин впери поглед в появилите се на неговия дисплей цифри. Двете имена, които Лизабет Телек вкара така спокойно в дискусията, заподскачаха като неексплоадирали гранати във вцепенения му ум. Кали Халоран — един от най-старите и най-доверени приятели на баща му; и Алмо Пири — приятел на семейство Моро откакто се помнеше. Той погледна над екрана, видя хладните очи на Телек, насочени към него и изведнъж проумя целия й замисъл.

Избирайки приятелите на Джони като експерти, Телек целеше да тушира вероятното несъгласие с тези цифри на третата кобра от този тесен кръг. Коруин разгледа внимателно цифрите и разбра неизбежните заключения от тях, защото дори и за най-малкото от предвижданите военни действия разходите бяха просто ужасяващи. Според Халоран и Пири, щяха да са необходими минимум деветстотин кобри — една трета от сегашния контингент на трите свята — на или близко до Квазама в продължение от шест до дванадесет месеца. Към това трябваше да се прибавят необходимата екипировка, транспорт, доставки, попълване на личния състав. Разходите за всичко далеч надхвърляха средствата, които трите планети можеха да изстискат от скромните си икономики. Само отклоняването наведнъж на толкова много кобри щеше да направи невъзможна по-нататъшната териториална експанзия на Авентини и Палатин, а на Целиан щеше да ускори окончателната гибел или изоставяне на обкръжената колония.

Феърли пръв наруши тишината.

— Да се надяваме, че квазамците не представляват непосредствена заплаха за нас — промърмори той. — Деветстотин от всичко три хиляди кобри! Колко време ще ни е необходимо да подготвим такова попълнение? О, ето цифрите.

Коруин също намери данните на своя дисплей.

— Това предполага неограничен набор на подходящи кандидати — отбеляза той.

— Ако няма толкова кандидати или не можем да подготвим нужния брой кобри, ще имаме сериозни проблеми — изсумтя Рой. — Нашата защита от самите трофти зависи от физическото състояние на контингента и бойните умения на кобрите. Ако трофтите разберат, че имат насреща си само някакви си жалки две хиляди и осемстотин кобри… — Той поклати глава.

— Още едно основание да им покажем, колко лесно можем да разширим програмата „Кобра“ — възрази Телек. — Ние наистина сме в състояние да направим това, особено ако трофтите поемат разходите за тази демонстрация.

Дискусията продължи още половин час, но Коруин виждаше, че битката е изгубена. От шестимата в стаята само Хемнър и Рой изглежда бяха склонни да подкрепят предложението на Джони. Ако никой от тях не се отметнеше, с двойния вот на Коруин щеше да се получи равенство, което означаваше, че на пленарното заседание на Съвета нямаше да могат да излязат с предложение. Дори и с препоръка решението на Съвета беше несигурно, а без такава резултатът щеше да бъде направо непредсказуем.

Вероятността за победа все повече клонеше към нула и Коруин за първи път откакто бе получил пълномощието от баща си разбра, че ще трябва самичък да намери решение, без да е сигурен дали Джони ще го одобри.

Той изчака до последната минута, надявайки се въпреки неблагоприятните изгледи да настъпи обрат в мненията, но когато генерал-губернаторът призова да гласуват, вдигна ръка.