Ударът на кобрата

„Съмнявам се — помисли си той и отново насочи вниманието си към гората. — Друг политик с друго политическо решение. Поне веднъж бих желал да чуя нещо различно. Нещо ново.“ В ума му се появи образът на Торс Чалинор; онзи същият Чалинор, който преди години се бе опитал да установи военна диктатура над Авентини. „Е, добре — каза си Пири и потрепери. — Всяко друго решение е за предпочитане.“

4.

— Обявявам заседанието за открито — съобщи важно генерал-губернаторът и с драматичен жест включи рекордера.

Коруин си помисли, че откакто заседанията започнаха да се провеждат в стая малко по-голяма от обикновен кабинет с участие само на шест члена, те загубиха много от тежестта си.

— Свиках това заседание — продължи Стигър, — за да обсъдим повдигнатия преди две седмици въпрос: „Дали да приемем предложението на демесна Тлос?“.

Коруин крадешком погледна към останалите пет губернатора и по-силно от всеки друг път осъзна численото превъзходство на политиците в Съвета. Едно потискащо, почти задушаващо мнозинство.

Първа наруши тишината губернатор Лизабет Телек.

— Разбирам, че говориш за пред потомството, Бром — обърна се тя към Стигър, — но дали не можем да си спестим тази историческа фразеология?

Стигър се опита да я погледне строго, но очевидно беше съгласен с нея. През всичките тези години никой от тях не бе дошъл в Авентини с някакви политически аспирации и макар че бяха станали политици, в душите си те бяха обикновени хора.

— Добре… разбрах намека — въздъхна Стигър. — Чудесно. Кой друг иска думата?

— Аз бих желал да зная къде е почетният губернатор Моро? — обади се губернаторът на Целиан Хауи Вартансън. — Смятам, че въпросът е по-важен от всякакви лечебни процедури или каквото и да било друго.

— В момента баща ми е в болница — отговори Коруин и си наложи да не каже нещо остро по адрес на неволната грубост на губернатора. В края на краищата той знаеше, че Джони е първа генерация кобра. — Докторите са на мнение, че има проблем с имунната система.

— Много ли е сериозно? — попита Стигър и се намръщи.

— Вероятно не чак толкова. Настъпи съвсем внезапно миналата вечер.

— Трябваше да съобщи — подхвърли Йор Хемнър, като поглаждаше с крехка ръка редичката си брадица. — Можехме да отложим заседанието.

— Ако искаме да излезем с препоръка пред пленарното заседание следобед, няма за кога да го отлагаме — възрази Коруин и погледна Хемнър, преди да се обърне към Стигър. — Зная мнението на баща си по този въпрос, сър, и имам неговите пълномощия да го представям. Ще одобрите ли правото ми на два гласа за това заседание?

— Съгласно правилника…

— О, за Бога, Бром, нека го одобрим и да вървим по-нататък — обади се Телек. — Тази сутрин имаме много работа.

— Чудесно. — Стигър вдигна вежди и се обърна към заседателите. — Възражения? Няма. Приема се. Някой успя ли да научи нещо от трофтите за тази Квазама?

Олър Рой от Палатин се прокашля.

— Опитах се да изкопча нещо от първия говорител. Мисля обаче, че старият номер за независимостта на планетите взе да се изтърква. Трофтите установиха по категоричен начин, че макар да сключваме самостоятелно търговски споразумения, в политическо отношение ние сме едно цяло. Според мен, когато ни каза, че ни е съобщил всичко, което знае, той беше съвсем честен.

— А може и да не е искал да ви каже нищо повече с надеждата, че ще успее да постигне по-висока цена от вашата — предположи Дилън Феърли, трети губернатор на Авентини. Коруин си помисли, че предположението е много наивно и показва липсата на опит в търговията с трофтите, която е под юрисдикцията на далечния западен регион. Вартансън, както можеше и да се допусне, не си направи труда да отчете този факт.

— Не ставайте смешен — изсумтя той. — Трофтите не обещават нищо, без да дадат ясно да се разбере, че наистина знаят нещо. За последните четиринадесет години не сте ли разбрали поне това?

Феърли се намръщи, но преди да отговори, Телек се намеси:

— Добре. Значи приемаме, че тлосите не знаят нищо повече. Следващата стъпка очевидно е да намерим някой, който знае. Аз виждам две възможности: демесна Балиу или самата Квазама.

— Един момент — обади се Коруин. — Следващата стъпка не е ли да разберем дали изобщо ни е необходима тази информация?

Телек го погледна строго.

— Разбира се, че ни е необходима. Как иначе ще вземем рационално решение?

— Най-рационалното решение засега е да отхвърлим предложението на тлосите — отговори Коруин. — Ако ние…

— Откога затварянето на очите пред реалностите се смята за рационално решение? — язвително го прекъсна Телек.

— Ние сега ще отхвърлим принципно предложението — поясни Коруин и почувства как по челото му изби пот. Джони го бе предупредил, че това мнение едва ли ще се приеме, но Коруин не беше очаквал толкова силна съпротива. — Което трябва да покаже, че не желаем да служим като наемни войници за…

— А къде остават нашите интереси? — апострофира го Хауи Вартансън. — Ако Квазама представлява заплаха за трофтите, тя вероятно е заплаха и за нас.