Ударът на кобрата

— Освен двете места от състава на екипа, които биха могли да се заемат от други хора. — Телек се облегна назад и насочи поглед някъде зад главата на Коруин. Той чакаше и се мъчеше да диша спокойно. Изведнъж тя се обърна към него и кимна.

— Добре, приемам споразумението при едно допълнително условие. Ти или по-добре баща ти да подкрепи моето предложение и аз да бъда включена в мисията.

— Ти? — изтърва се Коруин. — Но това е…

— Искаш да кажеш смешно? Едва ли. В мисията трябва да участват както учени, така и политици, а аз съм единственият човек, който отговаря и на двете изисквания, пък и здравето ми позволява да извърша това пътуване.

— Ти си биолог, изтъкнат учен.

— Вярно е. Но в екипа трябва да има и участник с ранг на губернатор, в случай че се наложи да се вземе важно политическо решение. Освен ако нямаш предвид някой синдикал, на когото може да се повери тази задача.

„А мога ли да се доверя на теб?“ Той стисна устни смутен.

— Имаш време да помислиш — каза тя спокойно, когато мълчанието се проточи. Телек погледна часовника си и стана. — Съставът на мисията ще бъде определен не по-рано от една-две седмици. Обсъди с Джони моето предложение. Мисля, че ще го одобрите. Време е да се връщаме в залата и да приемем препоръка за пленарното заседание на Съвета.

Коруин също стана.

— Добре. Ще те подкрепя, но искам ти да подкрепиш моето предложение за Джъстин и Джошуа, независимо от отношението на баща ми към твоето искане.

Тя кисело се усмихна.

— Разбрах, че жертваш твърде много, нали? Е, така се учи човек. Аз ще подкрепя братята ти. Идеята е добра. За да бъда напълно честна с теб, трябва да ти призная, че според мен няма да имам нужда от гласа на Джони, за да прокарам идеята за мисията.

Когато при гласуването стигнаха до Коруин, гласовете бяха четири на два в полза на предложението на Телек. Той отвърна очи от Хемнър и Рой и я подкрепи, но докато Стигър записваше резултатите от гласуването, чувстваше изненаданите им погледи върху себе си.

Три часа по-късно пълният състав на Съвета одобри предложението.

Полуизлегнат, Джони мълчаливо слушаше разказа на Коруин за заседанието на губернаторите, общото събрание на Съвета и частното му споразумение с Телек. „Трябваше да съм ядосан — мислеше си Джони и наблюдаваше с крайчеца на окото си четирите банки, от които в ръцете му се вливаха бистри течности. — Дали в антибиотика няма някакво успокоително?“

Коруин спря да говори и напрегнато зачака.

— Обсъди ли идеята си с близнаците? — попита Джони. — Или с майка си?

Коруин трепна.

— Отговорът и на двата въпроса е отрицателен. Идеята ми хрумна през последната седмица, но се надявах, че няма да ми се наложи да я използвам. Още повече, преди да съм говорил с теб. Мисля обаче, че те биха я одобрили.

— О, съвсем сигурно е и точно там е проблемът. — Джони обърна глава и погледна през прозореца. Навън се виждаха уличните светлини на Капитолия. Градският пейзаж се наслагваше върху отражението от болничната стая около него. — Трябва да знаеш, че вие тримата винаги сте били страшно скъпи на майка ти. От вас тя получаваше онази допълнителна топлина, която аз често не можех да й дам. Много пъти нямах такава възможност. Най-напред кобра, после синдикал, накрая губернатор. В служба на народа. Всичко това ми струваше много време, Коруин. Време, от което лишавах семейството. После ти дойде на работа при мен, Джъстин се кани да стане кобра, а сега и Джошуа ще й бъде отнет. — Изведнъж Джони разбра, че бръщолеви и отново се обърна към Коруин.

Синът му изглеждаше потиснат.

— Извинявай. Май не трябваше да правя това предложение. Те може и да се откажат.

Джони поклати глава.

— Не, постъпил си правилно. Като качим близнаците на кораба, ние ще имаме голямо тактическо предимство, пък и общото събрание вероятно нямаше да приеме моето предложение, както не го приеха Бром и компания. Особено при тази оценка на разходите, която са представили Кали и Алмо. — Той се усмихна. — Жалко, че Кали е много стар за тази работа… щеше да е страшно хубаво, ако в мисията имахме една кобра с боен опит.

— Да не би да смяташ и ти да дойдеш? — попита Коруин, изпълнен с подозрения от думите на баща си.

— Хъм? О, не. Наистина нямам такова намерение. Просто се мъчех да измисля как да поднесем новината на майка ти. — Той си пое дълбоко дъх и тихичко въздъхна. — Е, добре. Утре сутринта ще изляза оттук или поне така казват докторите. Тогава ще й съобщим всичко. Защо не говориш с Джошуа тази вечер, за да видиш как ще реагира? На Крис трябва да съобщим заедно.

— Без Джъстин — напомни му Коруин. — Той ще остане още една седмица в хирургическото отделение.

— Зная — отвърна със закачлива нотка в гласа Джони, опитвайки се да разведри потискащата атмосфера. — Но ние тримата трябва да сме налице.

— Правилно — съгласи се Коруин и стана. — Сега те оставям да почиваш. Утре пак ще намина. На излизане ще проверя кога те изписват, за да дойда и да те откарам у дома.

— Чудесно. О, докато проверяваш, би ли помолил лекаря да дойде, когато намери малко време? Искам да обсъдя с него някои въпроси.