Ударът на кобрата

— Капитане, губернаторе — поздрави той, кимна и издуха една капка пот от края на носа си. — Реших, че може би ще искате да видите предварителните резултати от тестовете за съвместимост, преди да ги картотекирам.

Двамата с Шефърд се наведоха над епруветките със смеси от различни местни и авентински клетки. Джони потисна усмивката си. На Чата, на Фъзън и сега на Кубха учените не преставаха с усилията си да убедят Шефърд, че им е необходимо повече време за вземане на проби и извършване на проучвания. Опитът им да го заинтересуват с резултатите беше хитър ход. Той, разбира се, не мина. Съветът категорично бе наредил пътуването да бъде максимално кратко и Шефърд педантично спазваше тази заповед.

— Интересно — кимна капитанът и се изправи. — Но ако искате да съберете още проби, най-добре е да сложите тези в хладилната камера. След два часа отлитаме.

Биологът не успя да скрие гримасата на огорчение.

— Да, сър — каза той и тръгна към „Менсаана“.

— Знаеш ли, че си безчувствен изпълнител на заповеди, без капка научно любопитство? — иронично попита Джони.

Шефърд трепна.

— Казвали са ми го. Но Съветът нареди предварителното проучване да се извърши бързо и те са длъжни да се съобразяват. Освен това искам, когато пристигне „Капка роса“, да сме се върнали, в случай че…

— Здравей, Крис — прекъсна го Джони и се обърна към жена си, която дойде при тях. Неговите слухови усилватели бяха доловили шума от стъпките й, а последното, което би желал, беше да й напомня, че „Капка роса“ с двамата им сина на борда е на чужда планета. — Какво ще кажеш? — попита той и махна с ръка към околностите.

— За мен е много голо — отвърна тя и поклати глава. — Изглежда някак си призрачно. А и не горя от желание да си изпека мозъка там. — Крис го погледна загрижено. — Ти как се чувстваш?

— Чудесно — засмя се той. Наистина се чувстваше много добре. — Топлината не само помага на артрита ми, но изглежда увеличава пулса ми достатъчно, за да компенсира част от моята анемия.

— Което означава, че ще смениш анемията със сърдечен пристъп — изсумтя Шефърд. — Страхотно! Губернаторе, може би ще е по-добре, докато се приготвим за излитане, да се прибереш вътре.

— Сърцето ми не е застрашено — протестира Джони. — Вероятно то ще ме надживее най-малко с две години.

— Сигурно — каза Шефърд и посочи с пръст към „Менсаана“. — Тръгвай, губернаторе! Смятай го за заповед.

За момент Джони беше изкушен едностранно да скъса с това подчинено положение. Свежият въздух на открито му действаше освежаващо, особено там, където не съществуваше риск в тялото му да се забият остри зъби, нокти и отровни жила на опасни животни и насекоми. Но той бе обещал на Крис.

— Добре, добре — отстъпи примирително Джони. — Но трябва да ти кажа, че тази заповед никак не ми харесва.

Двамата с Крис бързо слязоха по хълма.

— Съветът правилно я е кръстил — отбеляза Крис, когато стигнаха равното и тръгнаха по-спокойно.

— Какво е кръстил правилно? Кубха ли?

— Да. Нали знаеш петте звезди от съзвездието Южен кръст на Асгард?

— Зная как сложиха кодовите имена на планетите — прекъсна я Джони.

— Е, Кубха е най-горещата от онези пет звезди, а пък тази Кубха е най-горещата от тези пет планети. Поне засега. Това сигурно не е случайно.

Джони изръмжа.

— Нека не се предоверяваме нито на Съвета, нито на Вселената.

— Хей, не бъди черноглед! — усмихна се Крис и го хвана за ръка. — Всъщност, всичко върви много добре. Късметът на Джони Моро не го напуска, дори и когато пътува за удоволствие.

— Хм. Ако се изключат някои дреболии, като например змийската отрова в анализатора за нуклеинова киселина.

— Вече е оправен. От десет минути отново работи. Затова ме пуснаха и дойдох да те замъкна вътре.

Джони поклати глава с престорено раздразнение.

— Кълна се, Крис, че никак не те бива да се преструваш на празноскитаща.

— И ти си доволен, нали? Хайде, признай си.

— Защо? Така или иначе ще ме върнеш в стаята — каза той и придаде на гласа си добре запомнения отпреди пет години хленч.

Тя го сръга в ребрата.

— Престани! Отдавна съм се наситила на лошото ти настроение.

Той хвана ръката й и я прегърна през кръста. За момент продължиха да вървят така, без да говорят.

— Тази планета е идеална за колонизиране, нали? — тихо попита Крис. — И поради това ще е още по-трудно да се откаже.

— На кого да се откаже? На трофтите ли?

Тя кимна.

— Съветът ще пожелае да има тази планета, както вероятно ще пожелае и другите. И за да ги вземе, ще приеме предложението на трофтите, независимо дали това е разумно или не.

Джони се намръщи. Същата мисъл се въртеше и в неговата глава.

— Не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че докладът на „Капка роса“ ще е достатъчно убедителен, така че що се отнася до това решение, нашият доклад да има само характер на бележка под линия.

— Нали Лизабет Телек ще го пише! — изръмжа Крис. — След като види тези светове, тя още повече ще ги желае. Телек ще представи пред Съвета квазаманците като сакати същества, които не могат да се защитават.