Ударът на кобрата

Когато собственикът му извади револвер срещу друго човешко същество, мохото само изграчи. Другите птици изобщо не реагираха. По неизвестни причини — външен вид, миризма, говор — авентинците очевидно бяха изключени от защитата, която птиците осигуряваха на квазаманските си господари. Йорк се бе надявал, че всяко враждебно действие на Квазама най-малкото ще бъде смекчено от присъствието на мохите. Но явно не беше така.

От другата страна на пътеката Джошуа се размърда на мястото си.

— Техният компютър трябва да е голям като гаунта, за да е в състояние да извърши толкова бързо дори такъв малък превод — промърмори той.

— Може би са записвали едновременно и думите ни, и техния превод — каза Риндстат. Той изглеждаше спокоен, почти безразличен и за момент Йорк се зачуди на това негово спокойствие. „Не разбира ли този идиот в каква беда сме изпаднали? Това не е игра — изръмжа той наум. — Тези хора са сериозни и са изплашени.“

Но потисна думите в гърлото си. Разбира се, че Риндстат ще е спокоен. Нали на „Капка роса“ има четири кобри, готови да изскочат и със сиянието на лазерния огън да ги спасят!

Само че нямаше да е толкова лесно. И ако никой от другите не го разбираше, това определено не се отнасяше за Йорк. Той погледна през прозореца и заоглежда притъмняващото небе и още по-тъмната гора, която ограждаше пътя. „Моф добре е избрал момента — помисли си той с чувство на професионално одобрение. — Далече от «Капка роса», в опасна и непозната територия. С настъпването на нощта само луд би се опитал да избяга.“ През една пролука между дърветата проникваше слънчев лъч и той неочаквано разбра, че през последните няколко минути се бяха отклонили на югозапад от прекия път между Хърисийм и Солас. На юг, към следващия град от веригата? Вероятно. Така на пленниците им се отнемаше надеждата за спасение, докато на самите потенциални спасители… Какво? Какво възнамеряваха квазаманците да направят с „Капка роса“?

Той погледна към Джошуа и видя върху опънатото лице на младия мъж отразени собствените му страхове и несигурност. Син на кобра, брат на кобра, той разбираше много по-добре от Риндстат ограничените възможности за защита на „Капка роса“.

„Малко страх мобилизира тялото; паниката го парализира“ — спомни си той любимия афоризъм на инструктора от флота. Йорк съзнателно забави дишането си, потисна паниката и остави страха. Трябваше да е готов, ако се наложи.

Съобщението, което за момент проникна през радиосмущенията и достигна до „Капка роса“, беше кратко и изключително важно: „Вие сте заподозрени в шпионаж срещу народа на Квазама. До пристигането в крайния пункт не трябва да правите никакви агресивни движения. При неподчинение корабът ви ще бъде разрушен“.

Смущенията отново се появиха и Кристофър изстреля нещо богохулно.

— Как, по дяволите, са успели да разберат…

— Млъкни! — озъби се настръхнала Телек. Случи се. Сбъднаха се най-лошите й кошмари. Тя не успя да измъкне групата, преди да щракне капанът. Провали се. „О, Господи, какво да правя?“

Един глас от интеркома прекъсна мислите й.

— Губернаторе, виждам движение и горещи точки на върха на контролната кула — чу тя гласа на капитан Ф’ахл. — Още не се виждат никакви оръдия или хора, но може да използват гаубици или управляеми ракети, които стрелят от закрито.

Със силата на волята си Телек потисна нарастващата в нея паника.

— Разбирам, капитане. Нашите лазери могат ли да съборят цялата кула?

— Едва ли, но не бих искал и да опитвам, докато не вземем на борда всички, които можем.

— Не предлагам да започнете сега — хладно каза тя. Значи Ф’ахл вече е готов да допусне, че групата ще даде жертви. Проклета да е, ако се даде така лесно. — Вижда ли се нещо на компютърния екран? Сигналът с разделена честота от предавателя на Джошуа обикновено пробива през заглушаванията.

Без предупреждение снежинките на дисплеите неочаквано изчезнаха и на тях отново се появи картина от квазаманския автобус.

Стиснала до побеляване ръце Телек се наведе към екрана, но не видя касапницата, която очакваше. Сцената беше почти същата както преди няколко минути, когато прекъсна връзката, с тази разлика, че сега Моф беше с лице към авентинците и с револвер в ръка.

Телек грабна микрофона.

— Джошуа, покажи ми останалата част от групата — извика тя.

Картината остана непроменена.

— Той не може да те чуе — измърмори Кристофър. — В този край на връзката успяхме да изчистим сигнала, но при него нямаме компютърна апаратура, която да извърши същото.

— Чудесно! — въздъхна Телек. — Това означава, че не можем да се свържем и с Алмо. По дяволите. — Тя погледна още веднъж дисплея, след това се обърна към двамата притихнали до вратата на салона мъже. — Е, господа, по всичко личи, че вашата ваканция свърши. Някакви предложения?

Майкъл Уинуърд посочи един от дисплеите, на който се виждаше съседната гора.