Ударът на кобрата

— Квазаманците вероятно не знаят, че Алмо е там, което теоретически е предимство за нас. Но ако няма как да му съобщим какво става, това предимство е съвсем безполезно. Трябва по някакъв начин да привлечем вниманието му, така че той да използва лазерната връзка.

— С други думи, искаш да се промъкнеш до него. — Телек се замисли и поклати глава. — Не. Много е рисковано. Дори и да успеем да извършим някаква диверсия, с която да ангажираме вниманието на квазаманците, те ще те открият преди да си стигнал до него. Нека се опитаме да изчакаме връзката в уговорения час.

Другата кобра, Дорджей Линк, погледна Уинуърд и леко кимна.

— Квазаманците може да разположат хора и оръжия в гората, за да обградят от другата страна „Капка роса“ — каза той на Телек. — Алмо може да слезе от своето гнездо и да попадне в ръцете им.

— Но нали ще ги чуе или види? — обади се Намиди.

— Кобрите също са хора — подхвърли язвително Уинуърд. — И ако не се събуди, докато заемат позиция, след това те няма да вдигат никакъв шум.

Телек загледа изображението на гората върху дисплея. „Направо не мога да разбера — призна пред себе си тя. — Как така най-неочаквано попаднахме в капан?“

Не. Не беше неочаквано. И това бе най-обидното. Сега стана съвсем ясна целта на загадъчното изчезване на Моф преди няколко часа. Той е организирал тази операция, координирал е действията по неизвестната им трижди проклета съобщителна система. В такъв случай…

— Войниците и оръжията вероятно вече са на позиция — заяви на глас тя. — Единственият начин да събудим Алмо и едновременно с това да му кажем, че сме в беда… — Тя млъкна и погледна двете кобри.

Уинуърд кимна, но Телек не можа да разбере дали изрази разбиране или съгласие.

— Внезапна атака. Артилерийски огън и прочие. Чакайте да си облека камуфлажните дрехи. След минутка се връщам. Дорджей, изясни как най-добре може да стане това, моля те.

— Разбира се — рече Линк. — Има ли някакъв шанс да изчакаме, докато се стъмни, губернаторе?

— Не — отговори Кристофър, преди Телек да успее да каже нещо. — Губернаторе, възникна нов проблем. Контактната група не се връща в Солас.

— По дяволите. — Телек отиде до него и погледна дисплея. Сега на него бе изобразена аерофотоснимка на района между Солас и Хърисийм. — Как разбра?

— Джошуа погледна за малко навън и видях слънцето от страничния прозорец на автобуса. Струва ми се, че са тръгнали по този път — той посочи с пръст. — Към съседния град на югозапад оттук.

Телек погледна мащаба.

— По дяволите. Най-късото разстояние от „Капка роса“ до тях е не по-малко от двадесет километра. Къде е следващият свързващ път? О, ето го. На три километра от онова място. Имаш ли някаква представа точно къде се намират?

Кристофър разпери безпомощно ръце.

— Когато компютърът е натоварен с такива заглушаващи сигнали, далекомерът не работи. Единственото, което мога да направя, е да определя скоростта и да екстраполирам местонахождението от Хърисийм. Изглежда са тук — може би на петнадесет или двадесет минути от онова кръстовище.

Телек погледна Джъстин, който седеше неподвижен и безмълвен на дивана. Ако му беше позволила да замести брат си, както бяха запланували… Но не, тя искаше да има своя проклет прозорец към Квазама.

— Трябва да пресрещнем този автобус — обърна се тя към всички в салона. — Или открито да освободим контактната група, или по някакъв начин да сменим Джошуа с Джъстин.

— При повишената бдителност на Моф малко се съмнявам, че последното е възможно — отбеляза Линк, застанал пред дисплея на Намиди.

— Зная — изскърца със зъби Телек и обърна глава към интеркома. — Капитане, изпратете веднага импулсно лазерно съобщение до поддържащите кораби на трофтите. Кажете им колкото се може по-бързо да дойдат.

— Слушам, губернаторе.

От това нямаше да има никаква полза. Тя го знаеше не по-зле от останалите на борда. Трофтите бяха много далече и преди разсъмване нямаше да успеят да дойдат дори на орбита. „Капка роса“ беше сам.

Което означаваше, че след няколко минути Уинуърд трябваше да проведе своята внезапна самоубийствена атака и преди да разбере какво става, Алмо можеше да бъде пленен. Във всеки случай всичко беше безполезно, защото една кобра и дори две не можеха да нападнат от засада онзи автобус, без при стрелбата, която щеше да последва, да убият или най-малкото да ранят всички в него.

Неизбежното заключение бе, че е най-добре веднага да отлетят, с надежда „Капка роса“ да достигне нужната скорост, за да се спаси от квазаманските снаряди или ракети.

Да намалят загубите си. И ако това беше единствената възможност, решението трябваше да се вземе преди Уинуърд да излезе навън и да жертва живота си, което означаваше през следващите деветдесет секунди.

Никаква възможност да спечелят. Докато тя се чудеше какво да предприеме, в гората далеч на юг от тях се появи слабо движение, един невидим лазерен лъч се стрелна и удари „Капка роса“ право в носа.

16.