Ударът на кобрата

— Не — твърдо отсече той. — Нашият приятел ще бъде пренесен на кораба. Веднага. Иначе всички ще умрем, без да отговорим на нито един въпрос.

Старецът преведе. Командирът на ескорта сбърчи вежди и изсъска:

— Положението, в което се намирате, не ви позволява да поставяте условия.

— Грешиш — отвърна Джошуа, като се постара да говори колкото се може по-спокойно. Пред очите му отново се появи образът на ранения Йорк. Ако неговият блъф не успееше… Докато вдигаше ръка, той знаеше, че наистина е страхливец. Мисълта за подобен обрат караше стомаха му да се свива на топка. Ала трябваше да опита. — Този уред на китката ми е бомба за саморазрушаване — обясни той на стареца — Ако разтворя юмрука си, без да изключа уреда, ще се самовзривя. Заедно с всички вас. Ще ви го предам само, след като лично придружа Декер до нашия кораб.

Последва продължително мълчание.

— Все още ли ни мислиш за глупаци? — отговори най-после командирът чрез преводача. — Ние добре разбираме, че ако влезеш в кораба, няма да се върнеш.

Джошуа поклати глава.

— Ще се върна!

Командирът плюна, но преди отново да заговори, Моф отиде до него и му зашепна нещо на ухото. Той се намръщи, после кимна със стиснати устни и каза нещо на един от хората си, който изчезна в тъмнината. Моф се обърна към стареца и пак заговори толкова тихо, че Джошуа не можа да чуе нищо. Видя само кимването на другия.

— Моф се съгласи с твоето искане като жест на добра воля, но при едно условие: докато се върнеш от кораба, да носиш на врата взривяващо се устройство. Ако останеш вътре повече от три минути, то ще избухне.

Джошуа почувства как гърлото му се сви. За миг към зародилата се в ума му надежда се промъкнаха предателски черни мисли. „Ако квазаманците са решили да го убият, сигурно има по-прости начини, но ако искат «Капка роса» да не може отново да излети, нямаше по-лесен начин от този. Ала с това щяха да загубят тайната на звездолета… а може би не се интересуваха… но ако той не поемеше риска, Йорк щеше да умре… и защо да проявяват жест на добра воля, когато са господари на положението…“

Той се обърна към Серенков и Риндстат, които го гледаха.

— Какво да правя? — прошепна смутен Джошуа.

Серенков повдигна леко рамене.

— Рискуваш собствения си живот. Сам решавай.

Неговият живот… Джошуа изведнъж разбра, че рискува не само своя живот. Никой от тримата нямаше шанс да се спаси… но Серенков и Риндстат, плюс Джъстин може би щяха да променят положението.

Тук залогът включваше живота на всички, плана на Коруин… причината, поради която братята Моро изобщо бяха тук… мисията — всичко беше в разтрепераните ръце на Джошуа.

— Добре — каза той на стареца. — Съгласен съм.

Старецът преведе и командирът се разпореди.

Следващите няколко минути преминаха бързо. Прехвърлиха Серенков и Риндстат в друг, очевидно брониран автобус и ги откараха на югозапад. Йорк, все още в безсъзнание, прехвърлиха във втори брониран автобус. Джошуа, Моф и преводачът се качиха при него. Преди да потеглят към „Капка роса“, един войник от ескорта внимателно прикрепи към врата на Джошуа експлозивна яка.

Беше просто устройство. Състоеше се от два плоски цилиндъра, завързани от двете страни на шията му с мека, но здрава пластмасова лента, широка около три сантиметра и дебела няколко милиметра. Стори му се, че лентата затруднява дишането му, но можеше и да си въобразява. Облизваше често устни и се мъчеше да не преглъща много. Опита се да насочи мисълта си към състоянието на Йорк и евентуалните шансове.

Много скоро пристигнаха.

Автобусът спря на около петдесет-шестдесет метра от главния изходен люк на „Капка роса“. Двама квазаманци свалиха маса на колелца, сложиха носилката с Йорк върху нея и се върнаха в автобуса. Моф направи с ръка знак на Джошуа да стане и с една малка кутийка докосна цилиндрите около врата му. Джошуа чу две тихи прещраквания.

— Само три минути! Не забравяй! — каза Моф на сносен английски и погледна младия човек в очите.

Джошуа облиза устни и кимна.

— Разбрах.

Разкъсваше се между необходимостта да бърза и желанието да спести на Йорк ненужните болки от тръскането. Приближаването до кораба му се стори като цяла вечност. Вървеше бавно и горещо се молеше от кораба да ги наблюдават, за да бъдат готови и да му отворят люка… и той да може бързо да обясни всичко… и да успеят в определеното време да прехвърлят върху Джъстин яката…

Беше на две крачки от люка, когато той се отвори и човек от екипажа на Ф’ахл излезе и хвана предните дръжки на носилката. Секунди по-късно влязоха в кораба. Очакваха ги Кристофър, Уинуърд и Линк.

— Сядай — нервно отсече Кристофър, когато някой пое носилката от ръцете на Джошуа.

Коленете на Джошуа бяха омекнали като глина. Без да чака втора покана, той се стовари на посочения му стол.

— Това нещо на врата ми…

— …е бомба — завърши мисълта му Кристофър, докато друг с малък сензор проверяваше връзката. Челото му беше покрито с капчици пот. — Знаем. Не можаха да заглушат твоя сигнал. Сега стой и не мърдай, а ние ще се опитаме да свалим проклетото нещо от врата ти без да го взривим.