Ударът на кобрата

Квазаманецът го гледа безкрайно дълго. Мохото на рамото му може би усети повишеното напрежение и нервно потрепна.

— Аз също смятам, че си опасен — най-сетне отвърна Моф чрез стареца. — Може би е глупаво да те държим жив с надеждата, че ще разкрием тайните ви. Но ако не открием вашите намерения, няма да знаем как да се защитаваме. Затова ще те заведем на едно място, където ще бъдеш разпитан.

— И след това ликвидиран?

Моф не отговори, но въз основа на проведения разговор, Джъстин вече беше взел решение. Квазаманците негласно бяха решили, че между тях вероятно ще има война и разкриването на тайните на кобрите щеше да е предателство спрямо онези, които щяха да дойдат след него. Освен това може би щеше да е интересно да види какво е това място, което квазаманците смятаха за толкова сигурно, че да си позволят да държат там една неизвестна заплаха. А пък и…

Той отново погледна Моф в очите.

— Само от любопитство искам да разбера как достигнахте до заключението, че ви шпионираме? — попита Джъстин.

Моф замислено стисна устни, вдигна леко рамене и заговори:

— Тази сутрин в село Хърисийм твоят двойник разчете правилно един надпис. Това ни наведе на мисълта, че въпреки нашите усилия, вие все още имате оптическа връзка с кораба посредством уред, който сте скрили от нас и който очевидно е така конструиран, че не може да бъде открит.

Джъстин се намръщи.

— Само това ли?

— Беше достатъчно, за, да оправдае разпита. Също и неоткриваемото оръжие на Йорк. А и фактът, че той прибягна до него, потвърди нашите предположения.

— Ти ли откри скритата ни камера?

Моф потвърди с леко кимване, без ненужна гордост или фалшива скромност. В отговор Джъстин също му кимна и се приготви да чака последната част от това обяснение. Когато дойдеше време да нанесе удара, той не желаеше да убива повече квазаманци, отколкото бе необходимо, нито пък да оставя зад гърба си за свидетел някой с аналитичен ум като Моф. Не, щеше да изчака, докато достигнеха местоназначението си и се появеше Пири. Двете кобри заедно щяха да направят така, че квазаманците дълго да се чудят как е осъществено бягството.

Джъстин се отпусна на седалката и се опита да следи пътя на автобуса през широките улици на Пурма. И се замисли за бойните преживявания на баща си.

Ивицата разчистена от дървета земя, която на север се разширяваше в летище, тук, в югозападния край на Солас, беше широка едва шестдесет метра, но за Пири, който тичаше през нея към затъмнените сгради, това не беше утеха. В никоя от постройките на града изглежда нямаше много светлини. Може би беше друга отстъпка пред бололините. Въпреки това той се чувстваше така, сякаш хиляда чифта очи го наблюдаваха през целия път. Две хиляди очи и хиляда револвера.

Пири достигна без произшествия до най-близката сграда и остана една минута в нейната сянка да обмисли следващия си ход. Четириетажните постройки бяха тухлени. Седмици преди да отпътуват от Авентини най-добрите кобри го бяха учили как да се изкачва по такива обекти. От върха теоретически той можеше да скача от покрив на покрив, докато стигне до по-откритите площи близо до летището.

Пири погледна плоския покрив на сградата и се намръщи. Теоретически. Повечето улици в тази част на града бяха широки, за да могат бололините безпрепятствено да препускат по тях и макар че при използването на серводвигатели, прескачането на една улица не беше проблем, той никак не беше сигурен, че би желал да извърши това десет или повече пъти.

Откъм ъгъла на сградата до ушите му достигна слабо стържене. Той включи звуковия усилвател на пълна мощ и до ушите му долетя шумът от стъпките на няколко души.

Пири се промъкна предпазливо до ъгъла и огледа улицата. На около двеста метра, на следващата пресечка група квазаманци тихо разговаряха. Докато гледаше, трима се отделиха от групата и тръгнаха право към него.

Пири се върна обратно. Обграждането на покрайнините на града с кордон беше предпазна мярка, която не бе очаквал дори от квазаманците, тъй като според тях пленниците бяха здраво заключени.

Освен ако не са…

Разбира се. Намерили са убития в гората войник.

Тихо изруга. Беше забравил за това крещящо доказателство за неговото присъствие. И с тези часовои, вдигнати по тревога и с видима връзка между тях нямаше никакъв избор. Пири вкопчи пръсти в тухлите и се заизкачва.

Трябваше да измине дълъг път, а имаше много малка практика в катеренето, но квазаманският патрул очевидно не бързаше да заеме поста си. Беше почти на върха, преди да се появи. Пири замря, затаи дъх, но нито мъжете, нито техните мохи погледнаха нагоре и след няколко секунди той продължи да се изкачва, като се стараеше да не вдига никакъв шум.

И това може би спаси живота му. Когато достигна ниския парапет около покрива, повдигна глава над него и се измери очи в очи с един коленичил на не повече от три метра квазаманец, пъхнал ръце в малка платнена торба пред себе си.