Ударът на кобрата

Той кимна и вдигна микрофона до устата си.

— Говори доктор Хърш Намиди от борда на авентинския кораб „Капка роса“. Настоятелно молим да се свържем с градския наместник Кимерон или с някой друг квазамански лидер. Моля отговорете!

Намиди свали микрофона от устата си и Телек напрегнато заслуша. Най-мощният предавател с фокусирано излъчване на „Капка роса“ изпрати превода на посланието на Намиди право в съседната контролна кула. Със или без заглушаване някой от тези сигнали трябваше да бъде уловен. Ако квазаманците слушаха.

Ако не слушаха, това си беше чиста загуба на усилия. Ако слушаха, дори и да не искаха да отговорят, Уинуърд може би щеше да има късмет.

Може би.

— Премини към втори вариант! — обърна се Телек към Намиди. — И вложи повече емоции в съобщението!

Бузата на Намиди конвулсивно трепна, но той взе микрофона.

— Говори доктор Хърш Намиди от борда на авентинския кораб „Капка роса“. Бих желал да изпратя невъоръжен парламентьор, за да преговаряме за освобождаване на нашите другари. Моля да се погрижите за неговата безопасност и да го свържете с упълномощен ваш представител.

Отново само смущения. Стоящият до Намиди Кристофър се размърда и погледна Телек.

— Ти, естествено, разбираш, че ако Джъстин и Алмо са предприели някакви действия там на юг, Кимерон ще знае, че на борда имаме свръхвоини и ще очаква Майкъл с всички войници, с които разполага.

Телек мълчаливо кимна. Уинуърд, разбира се, също го знаеше. Тя погледна крадешком кобрата, която седеше и тихо разговаряше с Линк до един от дисплеите. Телек предположи, че обсъждат тактиката и стратегията и си помисли каква ли полза имаше от това. Срещу куршуми или снаряди, изстреляни отдалеч и от невидим стрелец дори една кобра не можеше да воюва.

— Някой… който и да е… отговорете, моля. — Гласът на Намиди прозвуча малко дрезгаво. „Напрежението вече започва да му личи“, неспокойно отбеляза Телек. Малко напрежение щеше да направи цялата схема да изглежда правдоподобна, но по-голямото напрежение можеше да им създаде проблеми. — Чуйте ме, ще изпратя първия си заместник, господин Майкъл Уинуърд — продължи Намиди. — Моля да разговаряте с него. Не бива да проливаме повече кръв. Уверен съм, че ще постигнем споразумение, стига да приемете предложението ни за преговори.

Намиди спря и погледна Телек. Тя се стегна и кимна. Той облиза устни и отново се обърна към микрофона.

— Сега ще го изпратя. Съгласни ли сте?

Смущенията продължиха. Намиди се отпусна на седалката и затвори очи. В другия край на стаята Уинуърд се изправи.

— Мой ред е, нали? — каза той, вдигна официалната си куртка от стола и я облече върху черния си екип за нощен бой.

— Вземи и апарата за свръзка — измърмори Линк.

— Ще го взема. — Уинуърд кимна, пресегна се към преводача, който лежеше на масата пред Намиди и го окачи на врата си. — Губернаторе, най-напред ще се опитам да намеря и ударя заглушителя, но ако не мога да го открия, ще се заема направо с охраната на кулата. Ако чуете гърмежи отзад, прочистете гората с лазерна стрелба и изпратете Дорджей.

— Добре — каза Телек, опитвайки се гласът й да звучи спокойно като неговия. — Успех! И не предприемай безразсъдни действия.

Той изкриви устни в усмивка и излезе. Телек седна на седалката до Намиди и загледа екрана. Минута по-късно външните монитори показаха кобрата, вдигнала пред себе си половин квадратен метър бял флаг, да пристъпва бавно към кулата.

Докато пресичаше летището, по небето не се появиха дъги от артилерийски изстрели. Телек усещаше как болезнено тупти сърцето й, емоциите й се люшкаха между надеждата и страха, че прекалено голямата надежда може да им докажа нещастие. Линк се беше преместил да гледа през рамото й и на два пъти се пресегна и усили увеличението. Когато го засили за втори път, пред кулата видяха група от осем квазаманци в очакване на Уинуърд. Осем квазаманци и разбира се, осем мохи.

Уинуърд наближи групата и двама излязоха напред. В слабите отражения от светлините на Солас блестяха извадените им револвери. Те взеха флага и го обискираха за оръжие. След това цялата група плътно го обкръжи и го поведе не към кулата, а край нея, към страничната стена на сградата. „Дали не го отвеждат при някой началник? — запита се Телек. — Може би дори при командира на противоракетната отбрана?“

Всичките изчезнаха зад ъгъла. Минута по-късно вятърът довея звука от единичен револверен изстрел.

19.

Автобусът най-после спря до една неосветена сграда и Моф посочи с револвера вратата.

— Излизай — преведе без нужда старецът. Джъстин тръгна с бавни, незастрашителни движения и се остави квазаманският ескорт да го изведе.

Беше шокиран, когато установи, че сградата е deja vu3, но само след секунда разбра за какво му напомня.

— Има вид на недоразвита версия на летищната кула в Солас — обади се той, когато Моф го поведе към една врата с двама часовои отстрани. — Много не на място тук, в центъра на града.