Ударът на кобрата

Пири ахна от изненада и се облещи. Квазаманецът посегна към револвера си, но Пири прехвърли ръка през парапета и един лазерен лъч прониза в гърдите разперилото криле мохо. Квазаманецът все още се опитваше да измъкне револвера, когато втори лъч прониза и него и той падна настрана, без да успее да извика.

За броени секунди, разтреперан от избягнатата на косъм опасност и със съзнанието, че в никакъв случай не трябва да смята, че вече нищо не го заплашва, Пири се прехвърли през парапета. Ако часовоите на земята бяха чули нещо… или ако някой наблюдател на съседния покрив бе видял инцидента…

Той включи оптическите усилватели, предпазливо повдигна глава и огледа най-близките сгради. Покривите на юг бяха чисти. Върху един покрив на север обаче видя часовой да оглежда гората с уред за нощно виждане. Един поглед през парапета го увери, че часовоите на улицата са спокойни. Пири пропълзя до мъртвия квазаманец, бръкна в торбата му, намери уред за нощно виждане, съд, приличен на манерка за вода и някакъв зеленчуков кейк.

Очевидно часовоите на покривите, както и онези на земята, току-що бяха застъпили на пост. Това обясняваше безпроблемното му идване от гората. Сега беше в града, зад техните предни линии. В момента квазаманците не подозираха за съществуването му. И така! Какво следваше по-нататък?

Пири загледа мъртвото мохо. Каквото и да предприемеше, щеше да има нужда от някакъв камуфлаж. Внимателно, затаил дъх, той преобърна трупа на квазаманеца и свали куртката му. Под нея имаше износен плетен потник. Отряза едно парче от потника и използва преждата да завърже ноктите на мохото към пагона на куртката. Заглади крилата и също ги привърза. Дори и от по-голямо разстояние щеше да се забележи измамата, но с малко късмет можеше и да успее. Наведе се ниско над покрива и облече куртката, която за щастие беше прекалено голяма, вместо твърде малка. След това дойде ред на револвера на мъртвия. Накрая, почти като закъсняло съображение, взе и уреда за нощно виждане. После мислено кръстоса пръсти за късмет и се отправи към онази страна на покрива, която гледаше към града.

Стигна дотам очевидно без да предизвика тревога. Под него беше една от по-тесните, насочени на североизток-югозапад улици. Покривът на отсрещната сграда не беше охраняван. И в двете посоки по най-близките пресечни улици пазеха групи от по трима часовои, чието внимание бе насочено навън от града. Той огледа за последен път всички покриви в непосредствена близост, сви крака под тялото си, хвана мохото и скочи.

Серводвигателите бяха повече от достатъчни за тази задача. Секунда по-късно Пири се приземи на покрива и се претърколи през дясното си рамо, за да намали шума от удара. После се подпря на коляно, вдигна уреда за нощно виждане до очите си, за да прилича на квазамански часовой и зачака реакцията.

Нямаше никаква реакция. Минута по-късно се изправи и повтори процедурата. Още една сграда и се раздели както с покрива, така и с наземните часовои, които останаха далеч зад него. След около две минути започна да диша по-спокойно.

Сега трябваше да вземе решение. Всеки следващ ход го отдалечаваше все повече от „Капка роса“. Време беше да се насочи на север. Но ако тръгнеше право на север, щеше да се озове в центъра на града и докато улиците тук бяха пусти, не вярваше, че там ще е същото. В центъра на града се намираше кметството и, вероятно, всички останали бюрократични институции. Той предполагаше, че и улиците ще са пълни с хора. Налагаше се да заобиколи центъра, да мине в района между него и кордона от часовои…

Иначе щеше да се изтърси точно сред тях.

Пири спря в края на покрива и отново прехвърли през ума си последната мисъл, сякаш я подлагаше на проверка. Попадането в политическия бастион на квазаманците щеше да е страхотно предупреждение, послание за смелостта и силата на кобрите, което лидерите тук вероятно нямаше да пропуснат да отбележат. Тактически, то щеше да раздвои вниманието на квазаманците, да отклони тяхната огнева мощ от „Капка роса“ и от Серенков и другите пленници.

Може би дори щеше да успее да плени градския наместник, да завладее някой критичен нервен център, да издейства свободата на пленените, без да прибягва до сила и свързаните с нея нежелателни последици.

Пири реши, че си струва да опита.

Огледа за последен път улицата, прехвърли се бързо през парапета и полетя надолу, отблъсвайки се от един удобен перваз на прозорец, за да намали удара при приземяването. После провери напречната улица и с привидно леки дълги скокове, с включени звукови и зрителни усилватели в очакване на квазаманците, които неизбежно щяха да се появят, той се понесе на североизток, към центъра на града.

Пращенето от заглушителната завеса на квазаманците беше доминиращият звук в салона на „Капка роса“. Неговата монотонност идеално съответстваше на непроменената картина от външните монитори. Телек погледна часовника си и разплиска безвкусното кахве. Бяха минали три минути и нищо не показваше, че квазаманците имат намерение да отговорят.

— Опитай отново — каза тя на Намиди.