Ударът на кобрата

Три етажа под него краят на кулата пламтеше от светлини на прожектори и пъстроцветна тълпа от тичащи мъже. Той едва успя да осъзнае, че най-вероятно ще падне извън осветената площ, когато нанокомпютърът прибра ръцете и краката му близко до тялото. Секунда по-късно крайниците му се върнаха в нормалното си положение и Джъстин с облекчение установи, че изчислението на компютъра е правилно. Отново вертикално ориентиран, той се приземи прав, серводвигателите поеха удара, преодоляха инерцията, възстановиха равновесието му. Затича с всички сили към сградата в непосредствена близост до бившия му затвор. Усилието се увенча с успех. Джъстин се завъртя, за да тича успоредно на сградата, стигна до първия ъгъл и зави зад него.

До този момент не бе имал възможност истински да огледа заобикалящата го среда. Сега, когато набра скорост, разбра, че вселената отново го беше предала. Точно зад сградите улицата изведнъж преминаваше в открито пасище като онова, което ограждаше Солас. Преди да достигне кулата автобусът го беше откарал няколко километра отвъд центъра на града. Следователно това, което виждаше сега, беше югозападния край на Пурма.

Той се отдалечаваше от Риндстат и Серенков, отдалечаваше се от „Капка роса“.

„Трябва да се обърна — помисли си Джъстин. — Или най-малкото да заобиколя един-два блока и да се върна по друга улица.“ Но краката му продължиха да тичат и когато пресече рязката линия между града и пасището, разбра, че нищо на света не ще може да накара тялото му да се обърне. Зад него бяха мохите и парализиращият страх, предизвикан от техните нокти беше далеч по-ужасяващ от самите нокти.

Баща му се беше изправял срещу цели армии на трофтите и беше побеждавал, без да трепне, а единственият му син кобра се оказа страхливец.

Градът остана далеч зад него. Джъстин включи зрителните си усилватели и видя, че гората, която се издигаше от двете страни на пътя за Пурма, се беше оттеглила също толкова далеч на юг. Разстоянието до най-близкия й край, според далекомера, беше над един километър… прекалено голямо, за да го измине преди да го настигнат квазаманците, ако са решили да го преследват. Джъстин погледна през рамо, спря се, легна във високата до колене трева, обърна се към града и включи всичките си сензори.

Засега нищо не показваше, че го преследват. Дали не мислеха, че се е насочил на север, както всъщност трябваше да постъпи? Или още не бяха разбрали, че се е измъкнал от сградата?

Нямаше начин да разбере. А и при обхваналото го емоционално изтощение дори не се интересуваше. Ако Пири още не бе освободил Серенков и Риндстат, той сега не можеше да направи нищо, за да им помогне. Колкото и бързо да отидеше до техния затвор, там вече щеше да е пълно с войници.

Раните от изгарянето и ожулването чукаха с остра и тъпа болка, но те бяха песен в сравнение с умората. Бавно, но непреодолимо очите му се затвориха, главата му клюмна на раменете, срамът му намери единствената съществуваща забрава.

Джъстин заспа.

20.

За трети път в продължение само на пет минути насреща му се зададе кола и за трети път Пири си наложи да върви спокойно. Колата го отмина без да намали и кобрата с облекчение въздъхна.

В най-добрия случай беше временно облекчение. Ако споменът му за плана на Солас бе верен, той се намираше само на две или три пресечки от сградата, където Джошуа и останалите се бяха срещнали с градския наместник Кимерон. Пътуването му досега с нищо не показваше, че някой от квазаманците смята за възможно авентинци да проникнат толкова навътре в града, но беше ясно, че всеки момент това мнение може да се промени. Сигурно около кметството имаше много часовои, както и разни хора, които щъкаха и изпълняваха различни поръчки, докато този уж миролюбив народ продължаваше войната си срещу „Капка роса“. Откритото проникване в сградата с или без огневата мощ на кобра вероятно щеше да доведе до много жертви. И от двете страни.

Засега не виждаше по-добро решение. Мина покрай няколко паркирани коли. Бързата проверка показа, че двигателите им са заключени, а той не знаеше как да ги отключи. Другият вариант беше да се придвижи по покривите, но ползата от това намаляваше правопропорционално с нарастването на броя на намиращите се наоколо уши, които могат да чуят удара от падането и очи, които да видят самия скок. Ако имаше бомба със закъснител, можеше да я използва, за да отвлече вниманието от своята цел, но никое от малкото устройства, с които разполагаше, не бе подходящо. Може би щеше да свърши работа зарядът от патроните на убития квазаманец? Те сигурно бяха добре натъпкани с барут, иначе не беше възможно да се убие такова грамадно животно като бололин.

Бололини…

Изведнъж през ума му мина една мисъл. Пири бързо се огледа, за да се увери, че не го следят, намери една тъмна стена и се заизкачва.

На покрива не откри онова, което търсеше. Внимателно се огледа и прецени, че вероятно се намира през две сгради от целта. Направи два скока и клекна до една квадратна жълта кутия с монтиран върху нея голям рупор.